О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
[населено място] ,03,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести октомври,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 716 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Л. К. и Е. К. Е. против решение № 2379/19.12.2014 год. по гр.д. № 2323/2014 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта му с която е отменено решение № 1669 / 10.03.2014 г. по гр.д.№ 3993/2013 год. на Софийски градски съд,І-во гр.отд. и са отхвърлени предявените от касаторите искове,за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на сина им – Н. Е.,настъпила в резултат на ПТП от 02.12.2006 год., по вина на водача на застрахован при праводателя на ответното дружество товарен автомобил,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,за сумата над 15 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева – за Д. К. и над 10 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева – за Е. Е., както и в частта, в която въззивното решение е потвърдило първоинстанционното,за отхвърляне всеки от исковете,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата до претендираните по 95 000 лева от всеки от ищците . Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила / съображения за наличие на основание за отвод на постановилия решението съдия – докладчик/ , както и в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, с оглед немотивиране извода за справедлив размер на присъдимите обезщетения,а също и като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД / по определяне размера на обезщетенията / и чл.51 ал.2 ЗЗД – досежно извода за прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател,поради непоставен предпазен колан и употреба на алкохол, бидейки и водач на пострадалия при ПТП лек автомобил. Изрично се сочи и касационен довод за неправилност на фактическото съобразяване от въззивния съд размера на присъдените на ищците ,с влязлата в сила наказателна присъда на делинквента – водач на застрахования товарен автомобил – обезщетения, съответно 25 000 лева за Д. К. и 20 000 лева – за Е. Е..
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.Защитата й по съществото на въззивното произнасяне е концентрирана върху неговата недопустимост, предвид недопустимост на преки искове срещу застрахователя на гражданската отговорност, при вече реализираната отговорност на делинквента.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване,настоящият състав установи,че касационен довод и кореспондиращ му въпрос, в изложението по чл.280 ал.1 ГПК , са обусловени от изхода на тълкувателно дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС , образувано с разпореждане от 03.11.2014 год. на Председателя на ВКС . В т.1 от същото е поставен за разглеждане и решение въпроса : „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента ? „. Решението по този въпрос би било обуславящо за отговор на формулирания от касаторите, безспорно изводим от съдържанието на п.3 от стр.2 от изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, макар и неформулирано във въпросителна форма ,въпрос за това „ ограничен ли е съда по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застраховател,в присъждането на обезщетение,до размера, присъден от наказателния съд, по уважен граждански иск на пострадалите срещу делинквента в наказателното производство.
Като обусловено от решението по т.1 на тълкувателното дело,настоящото производство следва да бъде спряно, преди произнасяне по допускане на касационното обжалване,съгласно ТР № 2 / 2011 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд , първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д.№ 716 / 2015 год. на ВКС, І т.о., до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :