2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1129/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. С., 30.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1129 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. С. И. и Н. Й. И. срещу решение № 58 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 756/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Надежда Г. И. и Б. М. И. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 84 от 17.05.2008 г., поправено с решение № 196 от 12.10.2009 г., по гр. д. № 487/06 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е признал за установено по отношение на Е. И. и Н. И., че Надежда И. е собственик на 4/8 ид. ч., а Б. И. на 2/8 ид. ч. от УПИ VІІ-410 в кв. 28 по плана на[населено място], заедно с построената в имота масивна жилищна сграда. Отменил е нот. акт № 27 от 09.10.2006 г. в частта, в която Е. И. и Н. И. са признати за собственици на 1/12 ид. ч. от УПИ VІІ-410 и на 9/12 ид. ч. от масивната сграда.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателствата по делото съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ и за основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Настоящият състав приема, че доводите на касатора се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки спор. От друга страна, за да са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. Според решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. д. № 743/95 г. на ВС IV ГО, отстъпването право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката, тъй като правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот. В случая съдът е приел, че обектът е построен без отстъпено право на строеж, затова решението е неотносимо към спора. Решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г. на ВС І ГО, в което се посочва кои са елементите от фактическия състав на чл. 108 ЗС и на кого е доказателствената тежест е съобразено от съда при постановяване на решението му. Дали искът по чл. 108 ЗС е основателен, зависи от доказаните факти. Решение № 2618 от 18.10.1974 г. по гр. д. № 1990/74 г. на ВС І ГО разглежда въпроса за придобиване на имот от държател, затова също е неотносимо към правилността на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 756/09 г. на Окръжен съд[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: