Д1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 04.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4121/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. П. чрез процесуалния пълномощник адв.Св.С. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 5499 от 19.07.2018 г. въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 30 от 18.06.2018 г. по въззивно гражданско дело № 108 по описа за 2018 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – положителен установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Община Бургас не е изразил становище по касационната жалба.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд № 39 от 22.02.2018 г., постановено по гражданско дело №1174/2017. Г., с което е отхвърлен искът на Д. А. П. против община Бургас с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че ищцата е собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ….. по одобрените през 2009г. КККР със застроена площ от 152.60 кв.м. на основание наследство и давност.
Въззивният съд е приел, че с влизането в сила на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. по силата на §7 от Преходните и заключителни разпоредби, е започнал процесът на отделяне на общинската от държавната собственост. С приетата по-късно разпоредба на § 42 ПЗР на ЗОС /обн. В ДВ бр. 92 от 5.11.1999 г./ частната държавна собственост се е трансформирала в частна общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. По тези съображения и възприемайки изводите на първата инстанция в останалата част съдът е приел, че имотът, върху който е построена процесната сграда е бил държавна собственост от възникването му през 1960-61г., когато земята е усвоена от езерото чрез засушаване. След 1996г. тази собственост се е трансформирала в частна държавна собственост, по силата на чл.2,ал.3 ЗДС, която от своя страна с отреждането на имота по плана за ниско жилищно застрояване през 1998г., с влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС през 1999г. е станал частна собственост на Община Бургас. Липсата на съставен акт за държавна или общинска частна собственост за терена според съда не обосновава друг правен извод за принадлежността му, защото актовете не са конститутивни, а удостоверителни за твърдяната собственост документи. По силата на чл. 92 ЗС постройките в имота като приращение също са частна общинска собственост . По отношение на тези имоти е действала забрана за придобиването им по давност на основание чл. 86 ЗС до 1996г. , а след това действа мораториум за придобиването им по давност по силата §1 на ЗИД ЗС ДВ бр.105/2006г. с последващи продължения до 31.12.2022г. За вещите частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от 1996г., срокът на недобросъвестното владение започва да тече от 01.06.1996 г. като на 31.05.06г., давността е спряна с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, удължен с последващите изменения на правната норма до 31.12.2022 г. Последният мораториум е наложен с обратна сила тези съображения съдът е приел, че положителния установителен иск, предявен от Д. А. П. срещу Община Бургас , основан на придобивна давност, е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд, правните въпроси, поставени в изложението за допускане на касационното обжалване, свързани с придобиването по давност на имоти, частна общинска собственост са обуславящи за делото, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК както и с мотивите на ТР 3/2017г. на ВКС, ОСГК. Мотивите на тълкувателното решение са приложими и след изменението на § 1 ЗР на ЗД на ЗС ДВ бр.7/2018г., който е в сила от 31.12.2017г. и продължава без прекъсване мораториума от момента на въвеждането му от 31.05.2006г. Цитираната от касаторката преди постановяване на тълкувателното решение инцидентна съдебна практика в обратния смисъл следва да се счита за изоставена.
Не е обуславящ за делото правният въпрос дали е допустимо да се придобие собствеността при висящ исков процес, предявен от владелеца, защото съдът не го е разглеждал поради наложения с §1 ДР ЗС мораториум. Давността по време на висящия процес би могла да бъде зачетена, ако няма друга законна пречка да тече, а в случая такава е налице по силата на посочената правна норма.
Правният въпрос дали е възможно възникване и упражняване на вещни права без съставен акт за частна общинска собственост и предходен носител на собствеността – частна държавна собственост, установяващ начина на придобиване на недвижимото имущество , по предвидените в чл.77 ЗС способи, е обуславящ за делото, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, според която актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие. С тях се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост , която се придобива по силата на предвидените в ЗС и ЗД и ЗОС способи – решение № 391 от 18.10.2012 г. по гр.д.№ 1139/2011 , решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о. С първото от тези решения, което е представила касаторката, ВКС е разрешил въпроса за разпределяне тежестта на доказване при оспорване на акт за държавна собственост, но изрично е посочил, че той не поражда права. В решение № 269 по гр.д.№ 643/2011г. на ВКС, І г.о. е прието, че когато държавата, страна по иска за собственост не представя акт за държавна собственост с посочване на придобивното основание , тя трябва да докаже от кога и на какво основание имотът е бил придобит от държавата. В съответствие с тази практика в обжалваното решение е прието, че не е задължително при оспорване на правото на собственост на [община] върху построената от наследодателя на ищцата по делото жилищна сграда да доказва правото на собственост с акт по чл.5 ал.1 ЗОС, а е достатъчно да бъдат доказани предвидените § 42 ПЗР ЗС предпоставки за придобиването на собствеността на мястото, в което е построена процесната сграда . По този въпрос вече е налице влязло в сила решение по делото, което въззивния съд е посочил като висящо – за собствеността на дворното място/земята/, върху което е построена сградата като предявеният отрицателен установителен иск за собственост, от Д. А. П. против [община] е отхвърлен / гр.д.№ 6192/2016г. на Бургаския районен съд/.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Бургаския апелативен съд № 30 от 18.06.2018 г. по въззивно гражданско дело № 108 по описа за 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: