О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.С. ,05,04,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2684/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Р.,чрез адв.К. Н. против решение №1575/14.07.2015г. по гр.д.№ 1743/15г. на Софийски апелативен съд ГК 4 с-в ,с което е потвърдено решение №1141/17.02.15г. по гр.д.№9855/12г. на СГС І ГО 16 с-в в частта,с която предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от 86 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди ,причинени му в резултат на ПТП,възникнало на 27.12.2008 г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и касаторът е осъден да заплати в полза на ответника разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС. С касационната жалба се обжалва решението на Софийски апелативен съд и в частта,с която касаторът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с принципа на справедливостта и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на дължимото обезщетение. Според касатора присъденото застрахователно обезщетение е значително занижено с оглед причинените му тежки травматични увреждания, които са му причинили болки и страдания през един изключително дълъг период от време, който не е приключил към момента и ще продължи за в бъдеще. Касаторът счита,че присъденото му обезщетение следва да бъде съобразено с предвидените от законодателя значително по-високи лимити на застраховката „Гражданска отговорност” в § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ,което въззивният съд не е взел предвид.
Ответникът по касация ЗК [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за липса на основания за допускане до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен предявения от ищеца иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдените 86 000 лв. до претендираните 150 000 лв.,въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства – неоспорените заключения на съдебно-медицински и авто-техническа експертизи,свидетелски показания и писмени доказателства. Взел е предвид констатациите за получените от ищеца в причинна връзка със злополуката травми,продължителността на възстановителния период,преживяванията му и липсата на сериозни остатъчни страдания. Като е съобразил всички релевантни за спора факти,относими към твърдяните от ищеца неимуществени вреди,съдът е намерил размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за справедлив.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, а само са преповторени доводите,свързани с основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Тези твърдения не са относими към първата фаза на касационно производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение, като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Наред с това не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Твърдението за противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. не се потвърждава и такова не се констатира. Изложените от въззивния съд мотиви при определянето на справедлив размер на обезщетението не влизат в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.,доколкото в същото са изследвани всички релевирани от страната и доказани в производството обективни обстоятелства,относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Във връзка с довода за несъобразяване на въззивния съд с лимитите на застрахователна отговорност, съгласно чл. 266 вр. с § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ /отм./,следва да се посочи,че това е въпрос на преценка за правилност на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК,който е извън обхвата на настоящото производство по допустимост на обжалването. Отделно от това по този въпрос вече е налице задължителна съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – реш. № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. ВКС, реш. № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. на ВКС, реш. № 155/11.12.2012 г. по т. д. № 711/2011 г. и др., в които е възприето, че обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително претърпените вреди, съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя, които могат да бъдат преценявани само като ориентир при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение при формиране критерия за справедливост. Последното изключва възможността за еднозначен отговор по правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от конкретните факти по делото.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е само формално наведено в касационната жалба,без конкретна обосновка,поради което настоящият състав на Върховния касационен съд не дължи произнасяне по него.
На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1837,50 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1575/ 14.07.2015г. по гр.д.№ 1743/15г. на Софийски апелативен съд ГК 4 с-в.
ОСЪЖДА Р. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] вх.Г да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 1837,50 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.