О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№291
гр. София,05.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1063/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба на „Смартпартнерс“ ЕООД, [населено място], против определение от 27.03.2019 г. по ч.гр.д. № 198/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, препращайки към оставената без уважение молба за правна помощ. Аргументите в последната се основават на влошеното финансово състояние на дружеството и липсата на парични средства за заплащане на адвокатски хонорар за защита.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
По същество, жалбата е неоснователна.
Предвидената в Глава 10 /чл. 94 – чл. 99/ от ГПК правна помощ се предоставя от съда при предпоставките и по реда, предвидени в тези и в разпоредбите на Закона за правната помощ. Производството по делото е търговско, като съобразно чл. 24, т. 3 ЗЗП в този случай правна помощ се предоставя само по изключение, в случай, че страната, кандидатстваща за нея е физическо лице, отговарящо на условията за предоставяне на правна помощ. Правната същност на предоставянето на безплатна правна помощ е аналогична с института на чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно който съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски и да освободи страна от внасянето им само ако тя е физическо лице. Двата института имат социални функции и целят да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното им съдържание, липсва и логично съображение за прилагането им спрямо търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба. Няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които осигуряват реализация на тази търговска печалба. Невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност /част от която включва и защита по съдебен ред във връзка с тази дейност/ обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност / чл.620 ТЗ /.
Извън тези съображения, в разглеждания случай, съдът е обосновал и извод за недоказаност на материалните затруднения на настоящия жалбоподател, което е друго основание за отхвърляне на молбата му за предоставяне на правна помощ и доколкото, същото не е опровергано от представени доказателства по делото, то следва да се приеме, че изводът за недоказаност на искането следва да бъде споделен.
С оглед изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.03.2019 г. по ч.гр.д. № 198/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Смартпартнерс“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 77 ГПК във вр. чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс да заплати на ВКС сума в размер на 15.00 лв., представляваща дължима, но невнесена предварително, държавна такса за настоящото частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: