О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 07.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 973/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместна частна касационна жалба на Г. Г. С., С. В. С., Г. М. Й., К. Н. Й. и М. Б. В., всички от с. Кладница, чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 673 от 21.02.2019 г. по ч. гр. д. № 831/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 31.10.2018 г. по гр. д. № 11655/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявените от същите лица против ЗД „Е.” А., гр. София искове с правно основание чл. 432 КЗ и делото е изпратено по подсъдност на Пернишки окръжен съд на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 115 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно по съображения за допуснато нарушение на Общностното право – Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид текстовете на Регламент (ЕС) № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – Раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане”, чл. 11 и следващите, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в регламента, изключващ това правило по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че „компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника”, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента; 5. С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за отправяне по реда на чл. 267 ДФЕС на преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 11655/2018 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, подадена на 31.08.2018 г. от Г. Г. С., С. В. С., Г. М. Й., К. Н. Й. и М. Б. В., всички от [населено място], с постоянен адрес в [населено място], община Перник. С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ против ЗД „Е.” АД за заплащане на обезщетения за вреди, причинени при ПТП от 05.07.2018 г., настъпило в района на с. Кладница.
Първоинстанционният съд е констатирал, че исковете са предявени след изменението на чл. 115, ал. 2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018г., с което е уредена изборна местна подсъдност по искове срещу застраховател – по постоянния или настоящия адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Поради това и в съответствие с правомощията по чл. 119, ал. 3 ГПК съдът е прекратил заведеното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Перник, в чийто район се намира както постоянният, така и настоящият адрес на ищците.
Сезиран с частна жалба, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, като е приел, че с оглед установените по делото факти подсъдността за разглеждане на предявените искове е определена правилно.
Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите на ищците, че при определяне на местната подсъдност на спора следва да намери приложение Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Посочил е, че предмет на уредба в регламента е международната компетентност по граждански и търговски дела, т. е. съдилищата на коя държава-членка са компетентни да разгледат дадено дело с международен елемент, но че извън предмета на този регламент са правилата за родовата и местната подсъдност в рамките на отделните държави-членки, които се уреждат във всяка една от тях суверенно от националното им законодателство. Поради това е направил извод, че критериите за разграничаване на международната компетентност не са критерии за разграничаване на вътрешната подведомственост и подсъдност.
Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с обжалваният акт е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (чл. 280, ал. 1 ГПК), ако по отношение на този въпрос са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. След изменението на чл. 280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване се допуска освен в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, също и при наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт (които в случая не се твърдят и няма данни да са осъществени).
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Въпросите са зададени с оглед последователно поддържаната от частните касатори теза за призната от правния ред възможност да предявят пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Въззивният съд не е възприел тази теза поради явното й несъответствие с приложимата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., уреждаща изчерпателно местно компетентните съдилища, измежду които ищецът може да упражни правото си на избор за предявяване на искове срещу застраховател. В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е от компетентността на държавите членки на ЕС. Правилата за международна компетентност на съдилищата, съдържащи се в Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, нямат отношение към нея. Поради това всички въпроси, свързани с приложението на цитирания регламент, не притежават характеристиките на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до включените в част от въпросите твърдения за нарушаване на правото на ЕС чрез ограничаване правата на пострадалото лице, в т. ч. и на правото да бъде защитавано от вече упълномощен адвокат, въззивното определение не съдържа изводи в тази насока и твърденията са извън обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, но за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и бланкетно посочената допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018г. на ВКС, І т.о. В определението е прието, че с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник – юридическо лице се предявяват по неговото седалище; В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК – съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие; Правото на избор принадлежи на ищеца; Възражение за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на въззивното определение до касационно обжалване процесуалният спор относно местната подсъдност на предявените от частните касатори искове не може да се разреши по същество от касационната инстанция, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС е неоснователно. Самостоятелен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че подсъдността на делата в отделните държавите членки на ЕС се урежда от националните законодателства на всяка държава членка и тълкуването на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., който определя международната компетентност на съдилищата в рамките на ЕС, за целите на конкретното дело би било безпредметно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 673 от 21.02.2019 г. по ч. гр. д. № 831/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Г. С., С. В. С., Г. М. Й., К. Н. Й. и М. Б. В. за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: