O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 09.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 352 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 877/21.02.2012 година на Е. Щ. П. от [населено място], област П., чрез адв.Н. М. АК-С. срещу Решение Nо 267 от 18.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 498/2011 година на ОС-Смолян , постановено по чл. 53 ал.2 ЗКИР.
С касационната жалба се поддържа , че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , с довод, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придобиване на реална част от недвижим имот на основание придобивна давност и по процесуалния въпрос за приложението на чл. 236 ал.2 ГПК в противоречие с задължителна и незадължителна практика на ВКС, като тези въпроси се нуждаят от произнасяне тъй като от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Позовава се на Решение Nо 186 от 19.02.1987 год. по гр.д. Nо 154/86 год. на ОСГК на ВС за недопустимост на придобиване по давност на реална част от парцел, Решение Nо 1257 от 11.12.2008 год. по гр.д. No 49454/2007 год. на ВКС-I отд. за допустимостта да се придобие по давност реална част и в хипотезите , когато тя може да бъде обособена в самостоятелен урегулиран парцел; Решения на ВКС на отделни състави на ГК и ТК , квалифициращи нарушението на чл. 188 ГПК/ отм./ като съществени нарушение на процесуалните правила.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация,чре адв.Г.- АК С. с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради липсата на противоречие със задължителна съдебна практика или незадължителна съдебна практика, както и се прави възражения по чл. 280 ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване поради цена на иска под 5000 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е спазен срока по чл. 283 ГПК , а спорът за собственост на 42 кв.м. макар и да е в рамката на предмета на спора е преюдициален, а самият иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР по същество касае установяване на грешка в заснемането в КК/ респ. кадастрален план / на границите на поземлен имот и доколкото се защитава вещно право, то се има предвид данъчната оценка на целия недвижим имот, която в случая е над 5000 лв.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл.ГПК е потвърдил решението на районния съд по чл. 53 ал.2 ЗКИР, с което е уважен иска срещу Е. Щ. П. ,С. Щ. И. и К. Щ. Б. като е прието за установено, че ищците- К. Г. С. , И. Г. С. и М. Г. Ц. са собственици на имот, повдигнат със жълт цвят на скица Nо 2 към заключението на вл.л.М., представляващ част от имот с идентификатор * по КК на [населено място] от 2004 година, която част с площ от 39 кв.м. неправилно не е заснета към имот с проктен Nо * , а е заснета към имота, собственост на ответницата. Прието е , че процесните 39 кв.м. са част от имота, владян , ползван и собственост на ищците по делото като наследници на Г. И. С., след като към 1965 година процесните около 50 кв.м са заснети в КП като самостоятелен имот пл. Nо * , отразен по констативния нотариален акт за собственост НА Nо * / 1974 година, поради което е прието, отчитайки частта отнета за улична регулация, че заснемането на тези кв.м. към имота на ответницата / след извършените в нейна полза прехвърлителни сделки/ с идентификатор * по КК на [населено място] от 2004 година, е погрешно .
След преценка на поставените въпроси и представените решения на ВКС, ВС и отделни състави на съдилищата, настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично се сочи, че под въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира правен проблем в рамките на предмета на спора, чието разрешение има обуславящо за изхода на делото значение и което разрешение, дадено от въззивния съд по конкретното делото, е в противоречие със задължителни разяснения на ТР на ОСГК на ВС, ВКС или на Решение по чл. 290 ГПК,чиито обобщаващи мотиви са източник на задължителна практика за долните съдебни инстанции , или като правен проблем се разрешава противоречиво от съдилищата , който довод се илюстрира с представяне на съответни решения на съдилищата или е проблем , който при липса на богата съдебна практика, или поради новост на правния институт изисква произнасянето на ВКС с цел уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.
Поставеният материално-правен въпрос за придобиване на реална част от недвижим имот на основание придобивна давност и по процесуалния въпрос за приложението на чл. 236 ал.2 ГПК, при данните по делото, не могат да обусловят селекция до касационно обжалване , тъй като не може да бъде констатирано соченото противоречие със задължителна / т.1./ и незадължителна практика / т.2./ , нито да се направи извод , че тези въпроси се нуждаят от произнасяне с оглед значението им за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Позоваването на Решение Nо 186 от 19.02.1987 год. по гр.д. Nо 154/86 год. на ОСГК на ВС за недопустимост на придобиване по давност на реална част от парцел и Решение Nо 1257 от 11.12.2008 год. по гр.д. No 49454/2007 год. на ВКС-I отд. за допустимостта да се придобие по давност реална част само в хипотезите , когато тя може да бъде обособена в самостоятелен урегулиран парцел, са неотносими към правния спор по настоящото дело.
По делото ищците твърдят, поддържат и доказват, че процесните неправилно заснети към чуждия недвижим имот 42 кв.м./ доказано в обем на 39 кв.м./ са съставлявали самостоятелен имот пл. Nо * , отразен като собствен на праводателя им по констативния нотариален акт за собственост НА Nо * / 1974 година, като имотната граница между двата имота- двуметров дувар, никога не е променяна т.е. касае до хипотеза от гл.т. на фактите, напълно различна от тази по делото.
Поставеният процесуално-правен въпрос за приложението на чл. 236 ал.2 ГПК, също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване , тъй като се касае до ясно и безпротиворечиво прилагано процесуално правило, а доколкото същото не се съблюдава в хода на постановяване на съдебния акт, то обуславящият му ефект може да бъде ценен само и единствено при преценката на законосъобразността на съдебното решение , но не и като основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 877/21.02.2012 год. заявена от Е. Щ. П. от [населено място], област П. чрез адв. Н. М.- АК С. срещу Решение Nо 267 от 18.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 498/2011 година на ОС-Смолян , постановено по чл. 53 ал.2 ЗКИР.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :