2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. София, 09 юни 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1942 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2586/07.03.2017 г. на [фирма] срещу определение № 39/01.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 103/ 2017г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 9320/ 24.06.2016 г. на страната против определение № 1811/30.05.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1577/2016 г. С последното е потвърдено определение № 5408/23.11.2015 г. по гр.д. № 704/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено в производство по чл.435 и сл. ГПК.
Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, като поддържа, определението на апелативния съд, постановено в производство по обжалване действията на частен съдебен изпълнител подлежи на касационно обжалване.
Ответните страни по жалбата – „А. за п. и с. к.“ – С. и [фирма], не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба е насочена срещу акт на апелативния съд, който е окончателен и не подлежи на касационна проверка. Посочено е, че разрешението по т. 2 от ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС е запазило актуалността си и при действието на новия ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г./, поради липсата на различия в уредбата на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Производството по гр.д. № 704/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград е образувано по жалба на [фирма], в качеството му на трето за изпълнителното производство лице, против отказа на частния съдебен изпълнител за заличаване на наложените възбрани върху недвижими имоти, собственост на жалбоподателя. Окръжният съд е оставил жалбата на страната без разглеждане, доколкото не е установил наличие на предпоставките по чл.435 ал.4 ГПК за произнасяне по съществото й, като актът му е потвърден от апелативния съд. Следователно, определението на Софийския апелативен съд е постановено в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Това производство е едноинстанционно, тъй като нормата на чл.437 ал.4 ГПК сочи, че постановеното от ОС решение не подлежи нито на въззивно, нито на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Поради това, правилно подадената частна касационна жалба срещу определението на САС, постановено в производство по чл.435 ГПК, е оставена без разглеждане от състава на ВКС, ІІІ г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 01.02.2017 г., постановено по ч.гр.д.№103/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.