О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..291
гр.София, 14.04.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 118/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. П. Т. от гр. В. е подала касационна жалба вх. № 3* от 08.10.2008 год. срещу въззивното решение № 555 от 02.06.2008 год. по в.гр.дело № 1888/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 19.05.2007 год. по гр.дело № 742/2005 год. на Варненския районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяна и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи осуетяване възможността на ищцата/касатор/ да докаже правото си на собственост поради нарушаване на правото й на защита в процеса и достъпа до правосъдие, тъй като не й било признато правото да не внася такси и разноски и не била информирана, че може да ползва безплатна правна помощ пред въззивната инстанция. Твърди се, че поради липса на достатъчно средства за разноските по делото, не са събрани доказателства за идентичност на процесния имот с притежавания от жалбоподателката и съдът отхвърлил иска й за собственост.
Ответниците по касация Л. П. А., С. П. А. и Д. Л. Г. от гр. В. са на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество я намират за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторката иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху място с площ от 691 кв.м., представляващо имот пл. № 493 по КП на м.”П”, така както е очертан с жълт цвят върху скица изх. № 501 от 21.03.2005 год., при граници: имот пл. №№ 4* и път и построената в мястото сграда.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че поради процесуалното си бездействие ищцата/сега касатор/ не е установила, че процесният имот пл. № 493 в м.”П” е част от овощната градина от 2000 кв.м., придобита от нея с договор за гледане и издръжка, предмет на нотариален акт № 1* т.ІІ, нот.дело № 778/1971 год., сключен с М. Я. Н. от двете инстанции съдебно-технически експертизи не били събрани като доказателство. Прието е по-нататък, че ищцата/касатор/ не е доказала и претендираните от нея права на собственост върху имот пл. № 4* основани на твърдения за придобиване по реституция по ЗСПЗЗ в качеството й на наследник по завещание на М. Я. Н. Според въззивния съд, решение № 80 от 23.06.2003 год. на ПК- В. , в което е посочено, че възстановеният под № 1 имот включва имот с пл. № 1*/посочен в констативния нотариален акт № 43, т. ХХІІ, нот.дело № 10222/05.07.1994 год. на името на Л. А. А. / е непротивопоставимо на ответниците, а ищцата/касатор/ не е доказала тази идентичност в производството по иска по чл.108 ЗС.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени оплакванията за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ от ГПК, съдържащи се в касационната жалба. По тези, а и по останалите оплаквания срещу въззивното решение, обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, а именно: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд; б/ противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и в/ този съществен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението липсват твърдения, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, нито се сочи решение на касационната инстанция, което да разрешава по различен начин сходен казус. Жалбоподателката не твърди по-нататък, че поставения от нея въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателката не сочи неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до освобождаването от такси и разноски или ползването на безплатна правна помощ по граждански дела, нито формулираният от нея с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос е бил за първи път предмет на произнасяне от въззивния съд или с обжалваното решение да е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 555 от 02.06.2008 год. по в.гр.дело № 1888/2007 год. на Варненския окръжен съд, по жалба вх. № 3* от 08.10.2008 год., подадена от П. П. Т. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: