О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 19.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 46 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” ЕАД, гр. В. чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Д. Н. срещу решение № 697 от 19.11.2009г. по гр. д. № 697/2009г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено частично решение № 516 от 25.06.2009г. по гр. д. № 509/2009г. на Врачански районен съд и е отхвърлен предявеният от „Т” ЕАД, гр. В. срещу С. И. В. от гр. В. иск за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 1032,31 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2004г. до 30.11.2008г. като погасена по давност, сумата 570,48 лв. – мораторна лихва като погасена по давност, както и в частта за разноските над 592,14 лв.
Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 728,92 лв. – незаплатена топлинна енергия със законната лихва от 27.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 814,05 лв. – мораторна лихва, в частта за присъдените разноски в размер 592,14 лв. за първоинстанционното производство и присъдените разноски да въззивното производство в размер 317,16 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ представляват ли вземанията за неплатена топлинна енергия периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и погасяват ли се с изтичането на тригодишна давност; 2/ дали съдът е тълкувал извън правомощията си отразеното във въззивната жалба „опрощаване на дължимата сума” като възражение за погасяване по давност; 3/ в кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция.
Ответницата С. И. В. от гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е изложил съображения, че страните могат да правят възражение за изтекла погасителна давност за пръв път пред въззивната инстанция и при действието на ГПК /2008г./, за да избегнат преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение на това отбранително средство. В решението е прието, че волеизявлението на ответницата във въззивната жалба /„опростяване”/ съдържа белезите на възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност. За да отмени частично първоинстанционното решение и отхвърли частично предявените искове, Врачански окръжен съд е констатирал, че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от „Т” ЕАД на 27.01.2009г. е първото действие, прекъсващо давността, и тъй като процесните вземания са периодични плащания, всички задължения с падеж преди 27.01.2006г. – главници и мораторни лихви, са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Процесуалноправният въпрос „в кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се инвокира за пръв път пред въззивната инстанция” е релевантен за настоящия спор, тъй като от него зависи изходът на делото. По този въпрос не е налице съдебна практика на ВКС и тъй като се касае до нови процесуалноправни норми, същите следва да бъдат тълкувани еднообразно. Поради изложените съображения въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Значението за изхода на спора на останалите два въпроса, посочени от касатора, а именно „дали вземанията за неплатена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД” и „дали съдът е тълкувал извън правомощията си отразеното във въззивната жалба „опрощаване на дължимата сума” като възражение за погасяване по давност”, е в зависимост от отговора на въпроса за преклузията на възражението за изтекла погасителна давност.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 697 от 19.11.2009г. по гр. д. № 697/2009г. на Врачански окръжен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 32,06 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.