О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 03.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 786 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. А. П. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „Д.-М- М. С. – А. К.”, гр. Г. против въззивно решение на Габровския окръжен съд № 156 от 04.08.2008 год., постановено по в.гр.д. № 113/2008 год., с което е оставено в сила решение на Габровския районен съд № 957 от 28.01.2008 год. по гр.д. № 396/2007 год. и на осн. чл.355 ТЗ е осъден касатора да заплати на Т. у. гр. Г. сумата 1233.43 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.03.2007 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски от 229.34 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила- чл.154 ГПК/ отм./ и чл.157, ал.3 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение към касационната жалба, касаторът твърди, че даденото от въззивната инстанция разрешение по съществените за спора материалноправни въпроси относно вида и характера на сключения между страните договор и за произтичащите от него задължения на ответника, както и за правното действие на сключена без представителна власт търговска сделка, обективирна в приемо – предавателния протокол от 21.06.2004 год., въз основа на което е възприета за основателна предявената спрямо ответника искова претенция, е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, изразена в решения: №132 от 26. 02.2001 год. по гр.д. № 587/2000 год. на ВКС- ІІ-ро г.о. и № 519 от 06. 12. 2006 год. по гр.д. №282/2006 год. на ВКС-І-во г.о..
Същевременно обосновавайки приложното поле на касационното обжалване с оглед селективния критерий по чл.280,ал.1,т.1 ГПК касаторът се позовава и на съществуващо противоречие между установеното в ППВС № 7/65 година изискване за съдържанието на мотивите, неразделна част от постановеното решение и тези, изложени към обжалвания съдебен акт, поради което според последния преодоляването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид данните по делото и основаните на чл.280, ал.1 ГПК доводи на страната, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, обаче, отсъстват, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса по предявения иск с правно основание чл.355 ТЗ, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, породено от сключен помежду им комисионен договор, по силата на който ответникът А. К. , в качеството си на едноличен търговец с фирма „ Д.-М- М. С.- А. К.” се е задължил да продаде, по поръчка на ищеца, дадените и от последния на консигнация конкретни книги и други печатни материали, подробно описани в приемо- предавателен протокол от 21.06.2004 год. на обща стойност от 21 510.24 лв. Счетено е, че доколкото според събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза Е. е изплатил само част от получените при продажбата на консигнация книги и материали парични средства на комитентна, оставайки задължен с остатък в размер исковата сума, то той не е изпълнил основното си задължение като комисионер по сключения комисионен договор- да прехвърли резултатите от извършената сделка, поради което предявената срещу него искова претенция е основателна.
При изграждане на този краен правен извод решаващият съд, оставил без уважение възражението на ответницата за липса на надлежно учредена представителна власт на лицето М. С. , подписал приемо –предавателния протокол от името и за сметка на Е. , в който сключеният договор всъщност е материализиран, се е позовал на законовата презумпция на чл. 301 ТЗ, като е приел, че същата е останала необорена в процеса, предвид осъщественото от К. частично плащане на получените от продадените на консигнация стоки суми на ЮЛ- ищец.
Следователно въпросът за вида и характера на сключения между страните договор и произтичащите от него задължения за ответника, който е непрецизно формулиран в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на касатора, е съществен материалноправен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд, от който зависи изходът на разгледания правен спор.
Той, обаче не е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав, според която договорът за продажба на консигнация е неформален и като разновидност на комисионния договор, при него също правно важимо е законовото правило на чл.355 ТЗ, вменяващо в тежест на консигнатора, задължение да даде сметка на лицето, предоставило му за реализация стока на консигнация и да му прехвърли резултатите от сключените изпълнителни сделки.
Затова като е приел, въз основа на данните по делото, че ответната по спора страна – А. К. , упражняваща търговска дейност под фирма „Д”, в качеството си на едноличен търговец, който реализира стоката на ищцовото ЮЛ по договор за консигнация, по силата на чл.355 ТЗ е задължена да прехвърли на последното изцяло резултатите от сключените изпълнителни сделки, изразяващи се в предаване на дължимия размер суми, получени от продадените книги и печатни материали в рамките на консигнационния срок Габровският окръжен съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС във вр.с правната характеристика на този вид договор и произтичащите от него права и задължения за страните.
Що се касае до правилността на извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствения материал по делото, вкл. доказателствената сила на приложения приемо –предавателен протокол, частен свидетелстващ документ, въз основа на която преценка е изграден правен извод за вида на процесната търговска сделка, то същата не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, поради което отсъства процесуална възможност за обсъждането и от настоящия съдебен състав.
Или доколкото твърдяното от касатора нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на доказателствения материал по делото и разместване на въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствената тежест в процеса не е обвързано с конкретно формулиран процесуалноправен въпрос, съществен за разгледания правен спор, то същото е порок, относим към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но ирелевантен за приложното поле на касационното обжалване.
Не е разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС и вторият поставен от касатора съществен материалноправен въпрос- за правното действие на сключена без надлежно учредена представителна власт търговска сделка.
Приложените в тази вр. с касационната жалба решения на ВКС не касаят висяща недействителност на т ъ р г о в с к а с д е л к а, поради което са неотносими към разгледаната в обжалвания съдебен акт хипотеза на чл.301 ТЗ.
За разлика от общото законово правило на чл.42, ал.2 ЗЗД, действащо в облигационното право, според което сключената без представителна власт сделка не поражда правно действие, докато лицето, от името на което същата е сключена не я потвърди, то с чл.301 ТЗ законодателят е установил презумпция в обратен смисъл, че когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, смята се, че търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им.
Следователно изводите на въззивния съд, че предвид характера на сключения между страните договор, в случая приложение намира законовата презумпция на чл.301 ТЗ и осъщественото от ответника Е. плащане на част от поетото със същата задължение означава липса на противопоставяне, не се явяват в противоречие с постоянната практика на ВКС тълкуване на закона, което от своя страна изключва наличието на основание за касационен контрол по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона, насочено към отстраняване на противоречива практика е един от аспектите на развитие на правото. Същото, обаче по необходимост предпоставя несъвършенство на закона- непълнота и/ или неяснота на конкретна правната норма, преодолимо по пътя на тълкуването, липса на съдебна практика/ противоречива или не/ по приложението на определен закон или законова разпоредба или нужда да бъде изоставяно на едно вече дадено от съдилищата тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, различно от предходното и отговарящо на променената обществена потребност от същото.
Следователно обстоятелството, че в случая нито една от тези хипотези не само не е налице, но и позоваването на касатора е бланкетно, без никаква мотивировка, изключва основателността на направеното въз основа на този критерий за селекция искане за допускане касационното обжалване.
Що се отнася до повдигнатия процесуален въпрос, то същият не само не е изрично формулиран и то в степен, позволяваща да се прецени дали е съществен за разгледания правен спор в посочения в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, но и не би могъл да се изведе от развитите в касационната жалба и изложението към нея съображения, които всъщност представляват само коментар на цитираното ППВС № 7/65 год..
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с оглед променените, според действащия ГПК, функции на въззивната инстанция на съд, разглеждащ по същество възникналия правен спор, цитираното ППВС № 7/65 год., макар и да не е изрично отменено намира само с ъ т в е т н о приложение.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровския окръжен съд № 156 от 04.08.2008 год., по в. гр. д. № 113/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: