2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 01.06. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 891/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 1595/31.10.2017 г. по в. гр. д. № 1636/2017 г. на Варненския окръжен съд и решение № 1804/03.05.2017 г. по гр. д. № 13201/2016 г. на Варненския районен съд по иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК е признато за установено по отношение на В. А. К., че Т. С. Т. е собственик на придобити с лично имущество 9 432.92/26 000 ид. ч. от апартамент № 110 в [населено място],[жк][жилищен адрес] ведно с избено помещение № 110 и 0.4 011% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за разликата до 15 774/26 000 ид. ч. искът е отхвърлен и е допуснато делбата на същия апартамент да се извърши при квоти 17 716.46/26 000 ид. ч. за Т. С. Т. и 8 283.54/26 000 ид. ч. за В. А. К..
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 283 ГПК от В. А. К., която поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, тъй като противоречи на правилата за обсъждане и преценка на доказателствата и са нарушени разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, както и принципите на чл. 9, 10 и 12 ГПК, в резултат на което е приета частична трансформация на лично имущество със съответна промяна на квотите в имота.
Ответникът по касация – ищец по делото, не е подал писмен отговор.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 19.02.2005 г., прекратен с развод с влязло в сила решение по гр. д. № 2455/2015 г. на Варненския районен съд.
По време на брака на името на двамата съпрузите придобили един апартамент, който е предмет на исковете по чл. 23, ал. 2 СК и чл. 34 ЗС. Апартаментът, на стойност 26 000 евро, е придобит чрез договор за покупко-продажба от 11.04.2005 г., като в нотариалния акт е записано, че 20 000 лева, равняващи се на 10 226 евро, са кредит от СЖ [фирма], а 15 774 евро са собствени средства, от които 2 600 евро са платени преди подписване на нотариалния акт. Представен е предварителен договор за покупко-продажба на апартамента, сключен на 15.02.2005 г. – преди брака, от Т. Т., както и разписка от същата дата, че при сключването на предварителния договор продавачът е получил от купувача сума в размер на 2 600 евро, представляваща капаро за обещания имот.
Твърденията, с които ищецът е обосновал становището си, че имотът, макар и придобит по време на брака, не е станал изцяло съпружеска имущества общност поради частична трансформация на лични средства, вложени при придобиването му, са за това, че частта от цената, извън предоставения кредит, е заплатена със средства, дарени му от майка му с договор за дарение от 17.02.2005 г. в размер на 15 000 лева, и с набрани преди брака суми по негови сметки в [фирма] и [фирма].
Ответницата /сега жалбоподател/ е оспорила претенцията на ищеца за трансформация на лични средства и претендираните квоти и твърди, че също е вложила лични средства, получени по дарение от родителите й, в размер на 18 000 лева. Сочи, че с решението по бракоразводното дело жилището е предоставено на нея, както и упражняването на родителските права над родените от брака две непълнолетни деца. Счита, че приносът в придобиването е равен, поради което и квотите в съсобствеността са по 1/2 ид. ч. за всяка от страните.
За да уважи частично иска за частична трансформация, въззивният съд приел за безспорно, че част от цената е заплатена с банков кредит и че плащането на сумата 2 600 евро е извършено преди брака.
По спорния въпрос за произхода на средствата извън размера на банковия кредит, съдът се позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по общо осем банкови сметки ищецът е имал натрупани средства от преди брака, от които на 16.03.2005 г. по негова сметка № …………. в „СЖ Е.” са постъпили сумите: 1 469.77 лева, 1 466.18 лева, 1 464.06 лева, 1 457.74 лева и 7 506.27 лева, или общо 13 364.02 лева. На 12.04.2005 г. /един ден след нотариалното изповядване на сделката/ по същата сметка са постъпили сумите от банковия кредит и на същата дата чрез банков превод е изплатен остатъкът от уговорената продажна цена. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че е налице трансформация на лични средства по отношение на суми в общ размер на 13 364.02 лева, равняващи се на 6 832.92 евро. Към тях добавил и заплатените по предварителния договор отпреди брака 2 600 евро, за които по делото не е установено да са били общи на страните, респективно да са част от предоставени от ответницата на ищеца суми от дарените й от родителите й.
Анализирайки представените договори и събраните гласни доказателства, въззивният съд приел за доказани твърденията и на двете страни за получени дарения – в размер на 15 000 лева от ищеца и 18 000 лева от ответницата, но не приел за доказано влагането – изцяло или частично, на тези суми в закупуването на спорния апартамент. За недоказан съдът приел и произхода на сумата 12 800 лева /1 800 плюс 6 000 плюс 5 000 лева/, представляваща сбора от извършени от ищеца вноски на каса.
Съобразно изложеното въззивният съд приел, че общият размер на личните на ищеца средства, вложени в придобиването на апартамента, е 9 432.92 евро, поради което и искът с правно основание чл. 23, ал. 2 СК се явява основателен до размер на 9 432.92/26 000 ид. ч. от претендираното право на собственост. Останалата част от имота, а именно 16 567.08/26 000 ид. ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19 СК /отм./ вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК /от 2009 г./. Това обуславя извода, че след прекратяването на съпружеската имуществена общност квотите на страните в съсобствения имот са 17 716.46/26 000 ид. ч. за ищеца /9 432.92 плюс 1/2 от 16 567.08/ и 8 283.54/26 000 ид. ч. на ответницата /1/2 от 16 567.08/. При тези квоти е допусната и делбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК /предходна редакция/ поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и на съдилищата. Поставя се въпросът за доказателствената сила на удостоверенията, издадени от банките, който според жалбоподателката е разрешен в противоречие с решение № 5532 от 14.05.2008 г. по адм. д. № 2155/2008 г. на ВАС, І-во отд. Следващият въпрос е за задължението на съда да разгледа и обсъди всички доказателства и доводи, който бил разрешен в противоречие с решение № 38 от 11.04.2007 г. по т. д. № 791/2006 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.
С оглед данните по делото и мотивите към обжалваното решение следва да се приеме, че поставените от жалбоподателката правни въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.
Въпросът за доказателствената сила на удостоверенията, издадени от [фирма] и [фирма], в които ищецът е имал открити банкови сметки, е поставен във връзка с обстоятелството, че тези удостоверения са послужили на вещото лице при изготвяне на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. При представянето им в първоинстанционното дело ответницата е възразила по приемането им като част от доказателствата по делото с довода, че същите съставляват частен, а не официален документ, и не са подписани от оторизирано лице, а именно изпълнителния директор на съответното дружество. Така обоснован, въпросът не е обуславящ изхода на спора и не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото, както е посочил въззивният съд в мотивите си, това оспорване не касае отразеното в документите движение по сметките, а произхода на сумите по тях, но за доказване на твърденията си в тази насока жалбоподателката не е представила доказателства. Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /предходна редакция/, тъй като решението, на което жалбоподателката се позовава, е на Върховния административен съд, а съгласно т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / предходна редакция/ не включва практиката на административните съдилища.
Вторият въпрос е свързан с дейността на съда по преценка на доказателствата, поради което има отношение към основанията за неправилност на едно решение, който не стои за разглеждане в производството по селектиране на касационните жалби. Независимо от това, въззивният съд е направил обстоен анализ на събраните доказателства – писмени, гласни и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и на доводите на страните, изложил е мотиви и е обосновал изводите, до които е достигнал. Ето защо не се констатира противоречие с цитираното решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, както и със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. Като обстоятелство, което не било взето предвид от въззивния съд, жалбоподателката сочи предоставянето на спорния имот, съставляващ семейно жилище, за ползване след развода от майката и родените от брака деца. Това обстоятелство няма касателство с режима на придобиване на имота, тъй като в бракоразводния процес съдът изхожда от формалната легитимация на правото на собственост и не обсъжда въпросите, които се поставят при исковете по чл. 23, ал. 2 СК и чл. 34 ЗС. Друго необсъдено според жалбоподателката обстоятелство е съдържанието на договора за дарение на сумата 18 000 лева от родителите й, които според записа в договора й предоставят средствата за закупуване на семейно жилище. Изрично въззивният съд е обсъдил волята на дарителите, разпитани като свидетели, но е посочил, че тяхното намерение сумата да послужи за заплащането на апартамента, не е установено, нито е установено ответницата да е предоставила сумата на ищеца, който да се разпорежда с нея във връзка с покупката. Освен това според свидетелката К. – майка на ответницата, закупеният апартамент е бил необзаведен, което е обусловило и направата на разходи от страните и в тази насока, както и че двамата съпрузи също са давали пари за сватбата /която е в кратък период от време спрямо двете дарения/, т. е. страните са правили и други разходи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди противоречие на обжалваното решение с правилата за оценка на писмените доказателства, като съдът едностранно бил кредитирал доказателствата на ищеца, в частност противоречието между твърденията на ищеца при подписване на предварителния договор и нотариалния акт и кой от двата документа се кредитира. По същество това са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, които може да се преценяват, само ако жалбата е допусната до разглеждане и съдът пристъпва към проверка на правилността на решението с оглед основанията по чл. 281 ГПК. Следователно въвеждането на тези оплаквания не съставлява сочене на правен въпрос, по който има произнасяне от въззивния съд, както изисква ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В касационната жалба жалбоподателката се позовава на решение № 284/09.05.2005 г. по гр. д. № 378/2003 г. на Бургаския окръжен съд, но същото не е представено и във връзка с него не е формулиран правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване. Правен въпрос не е формулиран и във връзка с другото цитирано решение № 286/29.06.2010 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.
Ответникът по касация – ищец по делото, не е сторил разноски в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1595/31.10.2017 г. по в. гр. д. № 1636/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: