6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр.София, 10.04. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 4840 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Радост П. П. и С. апелативна прокуратура против решение № 887 от 3.05.2016 г., постановено по в.гр. д. № 5135 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав, с което е потвърдено решение № 5056 от 10.7.2015 г. по гр. д. № 16865 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, Първо Г.О., тринадесети състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Радост П. П. сумата 6 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от З. за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 150 000 лв. е отхвърлен.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях съответно отхвърлителна и осъдителна част, е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Радост П. сочи като основание за допускане на касационното обжалване противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на обезщетението за неимуществени вреди? Въззивният съд не е отчел реалното негативно отражение на незаконното обвинение върху професионалната чест и достойнство на пострадалата като специалист по връзки с обществеността и дългогодишната и известност в цялата гилдия като безупречно почтен и уважаващ законите журналист. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 82082012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. За необходимостта да се вземат предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Въззивният съд не е съобразил характера на наказателното производство, данните за личността на пострадалата, което противоречи на указанията, дадени в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК.
3. Въззивното решение противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви относно част от изброените във въззивната жалба обстоятелства, обосноваващи обезщетение в значително по-висок размер.
4. Налице е противоречива практика при тълкуването и прилагането на чл.52 от ЗЗД, довела до различно разрешаване на сходни случаи. Въззивният съд в случая не е отчел реалните икономически условия при определяне размера на обезщетението.
Софийска апелативна прокуратура също се позовава на противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретно съществуващи обстоятелства и на противоречива практика на съдилищата по сходни случаи. Счита, че е налице несъответствие на обжалваното решение с т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди и противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала срещу Радост П. П. обвинение в извършено престъпление по чл.219, ал.4 от НК за периода от 06.04.2009 г. до 15.01.2013 г., когато е била оправдана с влязла в сила присъда. Твърдяното деяние се състои в умишлено неупражнен контрол от страна на Радост П. в качеството и на член на Съвета на директорите на [фирма] върху управителя на дружеството, с което тя е допуснала да се извърши апортна вноска на имот в [фирма] на цена по-ниска от пазарната. Определената и мярка за неотклонение е била парична гаранция от 1 000 лв. След като е била оправдана, Радост П. е предявила срещу Прокуратурата иск за заплащане на 150 000 лв. обезщетение за причинените и от наказателното преследване неимуществени вреди. Тези вреди според нея са били засягане на професионалния и авторитет като специалист по връзки с обществеността, възпрепятстване на кариерното и развитие като журналист, психически и лични проблеми от широкото оповестяване на обвинението, социална изолация и подробно описани в исковата молба заболявания. По делото са били разпитани двама свидетели, от показанията на които не се установяват неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните за такива случаи. Причинна връзка между описаните от свидетелите заболявания/тежка анемия, витилиго и др./ и наказателното преследване не е доказана по делото, тъй като ищцата не е поискала изслушване на съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на тези данни първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., съобразявайки се с продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е обвинена и установените от свидетелите психически проблеми, притеснения и затруднения в социалните контакти. Този съд е взел предвид, че няма трайни последици в психически план, ищцата не е прекъсвала професионалната си дейност и липсват конкретни доказателства за здравословни проблеми, причинени от наказателното производство.
За да потвърди размера на присъденото обезщетение, Софийският апелативен съд е отчел тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване от три години и осем месеца, която не е неоправдано дълга, мярката за неотклонение, която не е нарушила обичайния ритъм на живот и не е препятствала упражняването на трудовите и граждански права на ищцата. Приел е, че пострадалата е преживяла сериозен психически стрес и притеснения, било е уронено доброто и име в обществото, пострадала е кариерата и като специалист по връзки с обществеността. От друга страна обаче, от представената трудова книжка е видно, че тя не е прекъсвала основната си трудова дейност, а преживените притеснения не са се отразили трайно на психиката и. Констатирал е, че няма доказателства за причинната връзка между наказателното производство и влошаването на здравословното състояние на ищцата, описано в исковата молба. Недоказано според съда е останало и рязкото намаляване на доходите на ищцата, срив в общественото и положение и промяна в социалния и статус, както и затрудненията при отглеждането на дъщеря и, която е била на двадесет и две години към момента на повдигане на обвинението. Тези мотиви са достатъчно подробни и изчерпателни и съдържат обсъждане на твърденията и доводите на страните в необходимата степен, особено с оглед на оскъдните доказателства по делото, ангажирани от ищцата. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на тези доказателства и е достигнал до правни изводи по съществото на спора, което означава, че не е допуснал твърдяното от касаторите нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК. Всички посочени от въззивния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са меродавни и съответстват на задължителната съдебна практика, отразена в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Установена е и причинната връзка между описаните от въззивния съд неимуществени вреди и наказателното преследване. Следователно въззивното решение съответства също на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания и не трябва да бъде допускано касационното му обжалване по втория и третия въпрос на Радост П. и по въпросите на Прокуратурата, свързани с твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС.
Обосновавайки значителния размер на претенцията си, Радост П. е посочила, че незаконното обвинение се е отразило на професионалната и реализация и въззивният съд е взел предвид това обстоятелство. Не може да се приеме обаче, че умишленото престъпление, за което и е било повдигнато обвинение, е в област, която е пряко свързана с професията и може директно да въздейства върху професионалното и реноме. Цитираното от нея решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 82082012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС касае повдигнати незаконни обвинения на полицаи, военни, магистрати, митнически служители и други подобни длъжностни лица, когато тези обвинения касаят дейността им по служба, в която те са специалисти. Настоящият случай не е такъв. Радост П. е журналист и специалист по връзки с обществеността, а не юрист, икономист, инженер или архитект, от които се очаква да са запознати със законните процедури или с цените на недвижимите имоти. Затова обвинението, свързано с неупражнен контрол и апортиране на недвижим имот на занижена цена, не засяга пряко професионалната и област и възможността за реализация и не може да послужи като основание за увеличение на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо по първия въпрос на Радост П. няма противоречие между въззивното решение и задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 82082012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от касаторите съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от З., трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните от касаторите съдебни решения, които са влезли в сила. Посочените от Прокуратурата решения № 27 от 11.03.2013 г по гр.д. № 957/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 42 от 22.02.2013 г. по гр.д. № 854/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС и № 188 от 11.07.2013 г. по в. гр.д. № 212/2013 г. на трети състав на В. се различават по периоди на обезщетенията и по фактически състави от настоящия случай. Същият извод важи и за приложените от Радост П. определения на ВКС, а за решенията на други съдилища няма данни за влизането им в сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 887 от 3.05.2016 г., постановено по в.гр. д. № 5135 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав, с което е потвърдено решение № 5056 от 10.7.2015 г. по гр. д. № 16865 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, Първо Г.О., тринадесети състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Радост П. П. сумата 6 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от З. за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 150 000 лв. е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: