О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 12.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на eдинадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4610 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д. срещу решение № VI-86 от 14.08.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 450 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, шести въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1 от 4.01.2017 г. по гр.д. №432 по описа за 2016 г. на Районен съд-Айтос за прогласяване нищожността на дарението на една шеста идеална част от апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], вх. „А“, ет.1, извършено на 25.03.2009 г. от Т. Г. К. в полза на В. П. Д., както и нищожността на съставения за сделката нотариален акт № , том I, рег. № , дело № на нотариус К. П.-рег. № в регистъра на Нотариалната камара.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, противоречие с материалния закон и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението, както и хипотезите на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса спазена ли е формата при сделка, при която вместо подпис и три имена е положен отпечатък от десния палец на страната съобразно чл.579, ал.2 от ГПК. Касаторът смята, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решения № 187 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 633/2008 г. на Първо Г.О., № 147 от 5.5.2010 г. по гр. д. № 137/2009 г. на Второ Г.О., №1119 от 28.05.1974 г. по гр. д. № 643/1974 г. на Първо Г.О.и Тълкувателно решение №61 от 3.5.1973 г. по гр. д. № 40/1973 г. на ОСГК на ВС. Според тази практика терминът недъгавост не следва да се разглежда в тесен смисъл. Изискването на закона е лицата да не са в състояние поради болест или друг недостатък да подпишат документа. Освен това нотариусът дава най-вярна информация за състоянието на страната към момента на изповядване на сделката. Несъобразяването на съдебното решение с тази трайна практика, изразяваща справедливото разрешаване на подобни казуси, води до неговата очевидна неправилност.
Ответниците по касационната жалба П. Т. Г., С. Т. В. и Д. Т. К. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. Т. Г., С. Т. В. и Д. Т. К. са посочили в исковата си молба, че техният наследодател Т. Г. К. при извършеното на 25.03.2009 г. дарение на една шеста идеална част от гореописания апартамент е поставил под нотариалния акт отпечатък от десния си палец вместо подпис. Според ищците не са били налице предпоставките на чл.579, ал.2 от ГПК да замести подписа си по този начин, тъй като е бил грамотен и е могъл да се подписва. Ето защо са поискали да бъдат обявени за нищожни както нотариалният акт като нотариално удостоверяване, извършено в нарушение на чл.579 от ГПК, така и извършеното с него дарение поради липса на форма.
Ответницата В. П. Д. в отговора на исковата молба, наред с възраженията за недопустимост, е оспорила исковете и по същество, позовавайки се на официалната доказателствена сила на нотариалния акт.
Айтоският районен съд е приел, че дарителят е бил грамотен и не е бил недъгав, поради което е могъл да се подписва, вместо да постави десен палец. Счел е, че по тази причина изискуемата нотариална форма не е била спазена и е уважил предявените искове за нищожност.
Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въз основа на анализ на свидетелските показания е констатирал, че дарителят е бил грамотен. Приел е също, че той не е страдал от недъг, който му пречи да се подписва. За да достигне до този извод, въззивният съд е посочил, че пред районния съд са представени, декларация и пълномощно от 2.09.2009 г.,/шест месеца след изповядване на сделката/, които са подписани от дарителя малко преди смъртта му. Ответницата е оспорила само съдържанието, но не и авторството на тези документи, поради което те са с достоверна дата и установяват, че наследодателят е бил грамотен и е можел да се подписва. Позовал се е също на приетата пред въззивната инстанция медицинска експертиза, според която дарителят е страдал от дегенерация на ретината на двете очи, довела до почти пълна слепота на дясното око и намалена зрителна острота на лявото око. С това око дарителят е могъл да чете само горните редове на таблицата/най-големите букви/, но е можел да се подписва. Когато е бил посетен в дома си на 3.12.2009 г., лекарите са констатирали, че при зададен въпрос е определил точно колко е часът по стенния часовник, който е с големи числа.
При тези мотиви на въззивния съд разрешението на поставения от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора. В практиката на ВКС по този въпрос ясно са разграничени двете хипотези, при които участникът в нотариалното производство вместо подпис полага отпечатък от десния си палец. Първата хипотеза е налице, когато лицето е неграмотно, а втората, когато лицето страда от трайно увреждане, водещо до невъзможност лицето изобщо да положи подпис или да положи подпис, подлежащ на идентификация. В случая наследодателят е бил грамотен, движел е нормално ръцете си и невъзможността да се подпише може да се основава само на увреждането на зрението му. Степента на намалено зрение, която води до невъзможност лицето да се подпише или да положи подпис, подлежащ на идентификация, е фактически въпрос, който се решава в зависимост от събраните по делото доказателства/решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на Второ Г.О на ВКС/. В случая по делото е установено от съдебната експертиза и от представените писмени доказателства, чието авторство не е оспорено, че дарителят е могъл да се подписва и е полагал своя подпис. Това обстоятелство е констатирано в по-късен период, но по-малко от година след съставяне на нотариалния акт. Поради дегенеративния характер на очното заболяване следва да се приеме, че възможността за полагане на подпис не се е подобрила, а може само да се е влошила с времето. Следователно, след като е съществувала в по-късен момент, е съществувала и към момента на дарението. Действително, нотариусът би могъл да даде най-вярна представа за състоянието на дарителя към този момент, но неговите показания не са били изслушани по настоящото дело, тъй като не е имало искане от страна на касатора. Тези показания са дадени по друго дело и затова, с оглед принципа за непосредственост при събиране на доказателствата, не са съобразени от въззивния съд. Дори да бъдат обсъдени обаче, показанията на нотариуса не съдържат ясно и безусловно твърдение, че дарителят не е могъл да се подписва. Нотариусът е заявил само, че наследодателят е бил със забавени двигателни функции и с оглед на това, че можело да има оспорване на сделката, от две злини избрал по-малката. Затова приел, че следва да се приложи чл.579, ал.2 от ГПК не по недъгавост, а поради старост.
Ето защо, приемайки въз основа на събраните по делото доказателства, че влошаването на зрението на наследодателя не е било пречка той да се подпише, въззивният съд е дал разрешение на един фактически въпрос. Разрешението е в съответствие с приложимата практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
След като обжалваното решение е съобразено с разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК и с практиката на ВКС, чрез него се дава справедливо разрешение на спора. Не е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито е приложена действаща правна норма в противоположния и смисъл. Решението не страда от явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Следователно не може да бъде допуснато касационно обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение.
При този изход на спора касаторът дължи на П. Т. Г. 225 лв. разноски за касационното производство. Данни за извършени от останалите ответници по жалбата разноски за това производство липсват по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-86 от 14.08.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 450 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, шести въззивен състав.
ОСЪЖДА В. П. Д.-[ЕГН], да заплати на П. Т. Г.-[ЕГН], сумата 225/двеста двадесет и пет/ лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: