3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 12.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 225 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. С., [населено място] срещу определение № 336 от 14.10.2014г. по т.д. № 2048/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на постановеното на 07.10.2010 по В. № 2432/2010г. арбитражно решение на арбитър ad hoc Б. Г. по иск на [фирма].
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че К. Д. С., който е получил изпратения до нея препис от арбитражното решение, действително живее на посочения адрес и е неин брат, но през 2001г. е поставен под пълно запрещение и за негов настойник е назначен баща му. Поради това счита, че извършвеното връчване не е редовно. Поддържа още, че не е получавала от брат си препис от арбитражното решение и е узнала за състоялото се арбитражно производство едва на 01.02.2014г., когато е получила покана за доброволно изпълнение. Поради това поддържа, че преклузивният 3 месечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече от 01.02.2014г. и е спазен.
Ответникът [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Поддържа, че е налице редовно връчване на арбитражното решение, като се позовава на решение № 161 от 30.11.2011г. по т.д. № 653/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., според което арбитражните правила са специални и изключват приложимостта на генералните норми. Поддържа, че връчването в арбитражното производство не се основава на установяване на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена на което и да е лице по адреса на получателя, без оглед на дееспособността на лицето. Счита, че неполучаването на арбитражното решение лично от неговия получател не опорочава процеса, доколкото е връчено на лице от домашните на ответницата в арбитражното производство, в който смисъл е и постоянната съдебна практика. Сочи, че редът за изпращане и връчване на документите в арбитражното производство е определен в чл.18.4 от Общите условия и обстоятелството, че фактически получилото арбитражното решение лице е поставено под пълно запрещение, с оглед клаузите на Общите условия не е пречка да се счита, че връчването на решението е редовно. Поддържа, че дори и връчването на арбитражното решение да се приеме за нередовно, срокът по чл.48 ЗМТА следва да се брои от получаването на поканата за доброволно изпълнение, което в случая е станало на 01.02.2014г., поради което посоченият срок изтича на 01.05.2014г. Тъй като исковата молба е подадена на 07.06.2014г., същата е просрочена и правилно е оставена без разглеждане. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение № 336 от 14.10.2014г. по т.д. № 2048/14г. на ВКС, ТК, I т.о. е оставена без разглеждане молбата на Д. Д. С. за отмяна на постановеното на 07.10.2010г. по В. № 2432/2010г. арбитражно решение на арбитър ad hoc Б. Г. по иск на [фирма]. Съдът е констатирал, че видно от приложената по арбитражното дело обратна разписка, арбитражното решение е било изпратено на Д. С. на адреса, посочен в договора за кредит, и е било редовно връчено на 09.11.2010г. на К. С. от същия адрес. Поради това е приел, че молбата по чл.47 ЗМТА е депозирана извън рамките на 3-месечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, започнал да тече на 09.11.2010г.
Настоящият състав, като съобрази представените с частната жалба писмени доказателства, намира, че молбата на Д. С. по чл.47 ЗМТА е подадена в предвидения в чл.48 ЗМТА три месечен преклузивен срок. Молителката – частна жалбоподателка в настоящото производство, не оспорва обстоятелството, че арбитражното решение е изпратено на адреса й, посочен в договора между страните, и е получено от брат й К. С.. От представеното с частната жалба решение от 08.08.2001г. по гр.д. № 396/2001г. на Варненски окръжен съд, ГО се установява обаче, че към момента на връчването К. С. е бил поставен под пълно запрещение. С оглед на това следва да се приеме, че арбитражното решение не е редовно връчено на молителката като ответник в арбитражното производство, въпреки формалното му съответствие с изискванията на чл.46, ал.2 ГПК, тъй като съобщението е получено от лице от домашните, което, макар да е било пълнолетно, не е било дееспособно.
Неоснователни са доводите на ответника в настоящото производство за редовност на извършеното връчване, изведени от съответствието му с процесуалните правила в арбитражното производство и с чл.18.4 от Общите условия. В тази клауза страните са се съгласили, че призовките и съобщенията в арбитражното производство ще се изпращат на клиента на посочения в договора адрес и ще се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, дори и когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът на съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Нито една от посочените в чл.18.4 от Общите условия предпоставки не е налице, поради което следва да се приеме, че не може да се презюмира редовност на извършеното връчване.
С оглед извода за нередовност на извършеното в арбитражното производство връчване на арбитражното решение, следва да се приеме, че тримесечният срок по чл.48 ЗМА за подаване на молба за отмяна на арбитражното решение е започнал да тече от 01.02.2014г. – датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Тъй като последният ден от срока /01.05.2015г./ е неприсъствен ден, този срок е изтекъл на 07.05.2014г. – първият следващ присъствен ден. Молбата по чл.47 ЗМТА е изпратена по пощата на 07.05.2014г., т.е. в предвидения в чл.48 ЗМТА срок.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 336 от 14.10.2014г. по т.д. № 2048/2014г. на ВКС, ТК, І т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: