О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр.София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4058 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Х. срещу решение № 328 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 285 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 1886 по описа за 2018 г. на Районен съд-Горна Оряховица и вместо него е постановено друго за отхвърляне на молбата на П. С. Х. за допускане на промяна на вписаните в съставения за него акт за раждане № 204 от 30.04.1998 г. на Община Горна Оряховица данни за гражданско състояние относно пола на лицето, ЕГН и имена.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по материалноправния въпрос дали българското законодателство допуска въз основа на съдебно решение да се актуализират актове за гражданско състояние относно първоначално вярно отразени факти в частта им, касаеща пола на лицето. Според касатора този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 205 от 05.01.2017 г. по гр.д.№ 2180/2016г. на III ГО. на ВКС и № 16 от 30.05.2017г. по гр.д.№ 2316/2016г., IV ГО на ВКС. Според тази практика действащото право предвижда актовете за гражданско състояние да бъдат актуализирани в течение на живота на заинтересованото лице, така че е възможно да се нанесе промяна въз основа на съдебно решение, допускащо промяна в първоначално вписания пол.
Прокуратурата на Република България и Община Горна Оряховица не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. С. Х. е изложил в молбата си до първоинстанционния съд, че е с констатирано разстройство на половия идентитет, което е с постоянен характер. От дете обичал да играе с кукли, да се облича с женски дрехи и предпочитал компанията на момичета, затова се самоопределя като жена, родена в мъжко тяло. Според сексолога д-р В., състоянието му е определено от Световната здравна асоциация като разстройство на половия идентитет- транссексуалност. Посочил е, че от няколко години приема медикаменти, увеличаващи женските му хормони, без лекарско предписание за това. Поискал е от съда да постанови промени на пола му от мъжки на женски, на ЕГН и на трите му имена в акта за раждане.
Първоинстанционният съд е уважил молбата, допускайки на основание чл. 73 от ЗГР във връзка с чл. 45, ал.1, т. 7 и т.8, пр. 1 от ЗГР и чл. 19, ал. 1 от ЗГР поисканата промяна в данните на гражданско състояние в акт за раждане № 204 от 30.04.1998г. на Община Горна Оряховица. Великотърновският окръжен съд обаче е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил искането на молителя. Този съд е приел, че половата идентификация като осъзната принадлежност на едно лице към другия биологичен пол е без значение за гражданската регистрация на българските граждани и не представлява материалноправна предпоставка по смисъла на ЗГР за промяна в съставените актове за гражданско състояние, тъй като в българското законодателство липсва нормативна уредба, допускаща търсената промяна. Разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗГР позволява промяна на данни, вписани в актовете за гражданско състояние само в случай че в охранителното производство съдът констатира неправилно отразяване от съставилото акта длъжностно лице на биологичния пол. Юридическото съдържание на понятието „пол“ в българското право е свързано с принадлежността към съответния биологичен пол, който е генетично детерминиран и не се променя от раждането до смъртта на индивида. След като на конституционно ниво понятието „пол“ се свързва единствено с биологичния пол на индивида, а останалите национални закони са създадени в тази конституционна рамка, до промяната на Конституцията не съществува правна възможност гражданският пол на българския гражданин да бъде определен по критерий, различен от биологичния. В подкрепа на тези свои доводи въззивният съд се е позовал на решение № 119 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 4104/2017г. на IV ГО на ВКС, в което се съдържа детайлен анализ на проблема.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но даденото разрешение не противоречи на актуалната съдебна практика на ВКС, съдържаща се в цитираното от въззивния съд решение № 119 от 14.02.2019 г. по гр.д. №4104/2017 г. на IV ГО на ВКС. Според това решение половата идентификация на българския гражданин към пол, различен от биологичния, причините за нея (транссексуалност, трансджендъризъм, хомосексуализъм, травестизъм и всяка друга) или последиците от нея (хормонално и/ или оперативно модифициране на тялото към пол, различен от биологичния, сексуално или социално поведение, присъщи на другия пол и всяка подобна) не са основания (материалноправни предпоставки) за извършване на промяна в данните за гражданското състояние по административен или по съдебен ред. При съставен акт за гражданско състояние на български гражданин законът допуска извършване на промяна относно пола само когато в охранително производство по чл. 38, ал. 4 ЗГР съдът е констатирал невярно вписване на биологичния пол. Единствено такава грешка е материалноправното основание (условие) по съдебен ред да се допусне и съответна промяна в имената и единния граждански номер на българския гражданин в актовете за гражданско състояние. Мотивите, изложени в това решение са, че елемент от българската конституционна идентичност е юридическото съдържание на понятието „пол“, а то се възприема еднакво от всички конституции на Третата българска държава – Търновската конституция 1879 г., Конституциите от 1947 г. и 1971 г. и сега действащата от 1991 г. Конституционният законодател неизменно го е свързвал и го свързва единствено с биологичния пол, който е генетично кодиран и не се променя от раждането до смъртта на индивида. В същия смисъл е тълкувано понятието “пол“ и от Конституционния съд в решение № 13 от 27.07.2018г. по конституционно дело № 3/2018 г. Според това по-ново решение на ВКС практиката, отразена в цитираните от касатора решения № 205/ 05.01.2017 г. по гр.д. № 2180/ 2016 г. на III ГО и № 16/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО на ВКС трябва да се счита за изоставена. Да се сподели тази практика означава да се приеме, че за българските граждани има две паралелни и несъвместими същности на едно и също понятие „пол“, едното от които следва от върховния закон, а другото–от наднационалния международноправен ред. Такъв извод е нетърпим за всяка правна система. Следователно практиката, на която се позовава касаторът, вече не е приложима, поради което касационно обжалване по поставения въпрос не следва да се допуска.
Изходът на делото не може да бъде променен дори да се възприеме желаното от касатора разрешение на поставения от него въпрос. Застъпваното становище, че може да се извърши промяна на пола, се аргументира с необходимостта да не се допуснат нарушения на разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която защитава правото на транссексуалните лица на личен живот. Цитират се решения на Европейския съд по правата на човека, според които отказът да се впише промяна на пола, да се разреши оперативна промяна на пола или да се поставят твърде тежки, оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания пред такива промени, представляват нарушение на чл.8 от Конвенцията. В тези решения обаче се посочва, че трябва да се постигне равновесие между обществения интерес и интереса на обществото. Общественият интерес налага стабилност на този основен идентификационен белег на лицата-техния пол. Затова промяната на пола, която може да бъде вписана в акта за гражданско състояние, трябва да бъде необратима или поне достатъчно стабилна и обективно установима. Така например в често цитираното решение от 25.03.1992 г. на ЕСПЧ по дело Б. срещу Франция (B. v. France), за да приеме, че е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията, съдът е констатирал, че жалбоподателката се е подложила на хирургическа операция в чужбина, която е довела до невъзвратима промяна на външните белези на първоначалния и пол. Съдът е приел, че при конкретните обстоятелства демонстрираната решимост на жалбоподателката е фактор, достатъчно важен за да бъде взет предвид, заедно с останалите, от гледна точка на чл. 8 от Конвенцията. В същия смисъл трябва да се тълкува българската материалноправна норма на чл.73 от Закона за гражданската регистрация, която изисква промяна в данните за гражданско състояние на лицата, за да се извърши вписване. Без да се изисква непременно извършена хирургическа интервенция, промяната трябва обективно да е настъпила. Конкретният случай не е такъв. Касае се за млад човек на двадесет и две години. На тази възраст физическото и психическо развитие на личността все още не е завършено. Според съдебномедицинската експертиза по делото в организма на молителя се установяват естествените нива на половите хормони и показателите на нивата на женските и мъжки полови хормони са характерни за мъж на неговата възраст. Налице е известна феминизация, но промените в тялото се дължат непредписана и самоволна терапия и са обратими./стр.53 по описа на РС-Горна Оряховица/. Следователно промяната все още не е настъпила и молбата не би могла да бъде уважена, даже да се допусне касационно обжалване. Трябва да се посочи също, че правото на личен живот на молителя не е накърнено, тъй като отказът на въззивния съд не е окончателен и при изменение на обстоятелствата/настъпила трайна промяна/ касаторът може повторно да подаде молба /чл.538, ал.3 от ГПК/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 285 по описа за 2019 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: