O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 13.06. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2096/ 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2, изр.1-во ГПК.
С определение № 1640 от 18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2063/2017 г. Софийският апелативен съд, след като е прекратил производството пред себе си по частна жалба вх. № 130089/14.10.2016 г. на М. С. К. срещу определение от 30.09.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3456/2016 г. за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноски, я е изпратил на ВКС като функционално компетентен съд и по нея е образувано настоящето производство.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение с твърдения за нарушаване на чл.78, ал.5 ГПК вр чл. 36 ЗАдв- градският съд бил слезнал под минималния размер на адвокатско възнаграждение определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС заради допусната фактическа грешка при определяне на материалния интерес като база за изчисляване на възнаграждението. Според жалбоподателя материалният интерес на ищеца, срещу който той се защитавал, възлиза не на 6596.86 лв. както е приел Софийски градски съд, а или на 8341.96 лв ., която сума освен главница и лихва, включва и платената от ищеца държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, или на 7689.11 лв.- сумата върху която по твърдения на страната била изчислена и платена държавната такса по делото пред въззивна инстанция.
Ответниците по жалбата, „ Т. С.“- ЕАД и „Б. Б.“- О. като трето лице помагач на първия, не изразяват становище по нея в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС по арг. от чл. 248, ал.3 вр чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК съдебен акт и редовна, така допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното определение градският съд е приел, че материалният интерес служещ като база за определяне на минималното адвокатско възнграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС, се равнява на сбора от цената на обективно съединените срещу жалбоподателя установителни искове по чл. 422 вр чл.415 ГПК за главница, в размер на 6487.16 лв. и за лихва за забава , в размер на 109.70 лв. или общо на 6596.86 лв. Приложил е правилото на чл.7, ал.2, т.3 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и е изчислил минималния размер на адвокатското възнаграждение на 659.84 лв. Отчитайки, че присъденото с решението по делото възнаграждение за адвокат на ответника е 654.36 лв., е намерил искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за основателно и съответно е изменил решението.
Релевантните за настоящия спор обстоятелства са следните:
„Т. С.“- ЕАД е подало пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с което да се установи като безспорно и да се разпореди на длъжника М. С. К. да плати на дружеството сумата от 6487.16 лв., представляваща стойността на доставената за периода м. Ноември 2011г. – м. Април 2014 г. топлоенергия , както и сумата от 1201. 95 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 31.12.2011 г.- 18.11.2014 г. Тъй като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, че не дължи, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т. С.“- ЕАД е предявило установителни искове за вземане за главница, с посочен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба размер от 6487.16 лв. за цена на доставена топлоенергия за периода м. Ноември 2011г. – м. Април 2014 г. и за вземане за лихва за забава, посочено също в обстоятелствената част и петитума, в размер на 109.70 лв за периода 31.12.2011 г.- 18.11.2014 г. В титулната част на исковата молба е посочена като обща цена на исковете сумата от 7689.11 лв.
С решение № III- 113-172 от 04.12.2015 г. по гр.д. № 15939/2015 г. Софийският районен съд, съгласно диспозитива на решението, е отхвърлил предявените от дружеството искове за главница от доставена топлинна енергия в размер на 6487.16 лв. и за мораторна лихва в размер на 109.70 лв за посочените в исковата молба периоди.
Софийски градски съд, на свой ред, с решение № 5372 от 28.06.2016 г. по гр.д. № 3456/2016 г. е потвърдил първоинстанционното решение за искове, видно от мотивите, в размер на 6487.16 лв и 109.70 лв, като съобразно изхода на делото и предвид възражение за прекомерност, е присъдил в полза на ответника разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстаниця в размер на 654.36 лв.
При така установените факти, двете инстанции по съществото на спора по чл. 422 ГПК за вземането на топлофикационното дружество са се произнасяли, респективно решенията им са били насочени да формират сила на пресъдено по обективно съединени установителни искове за главница с цена от 6487.16 лв и за лихва за забава върху главницата с цена от 109. 70 лв., сборът от които се равнява на 6596.86 лв.
Посочените като цени на исковете суми в заявлението по чл. 410 ГПК, както и посочената в ИМ като обща цена на исковете сума са ирелевантни за настоящия спор, тъй като производството по чл. 422 ГПК е исково, без да е продължение на заповедното; предметът на делото се определя от обстоятелствената част и петитума на исковата молба; по начало при обективно съединяване ищецът следва да посочи цената на всеки един от исковете поотделно, както е и сторил в обстоятелствената част и петитума; и не на последно място силата на пресъдено нещо се носи от диспозитива на съдебното решение. Те са ирелевантни и заради разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК, съгласно която въпросът за цената на иска, респективно исковете, може да бъде повдигната служебно от съда или от ответника, най-късно в първото заседание по разглеждане на делото. Когато съдът не е повдигнал въпроса за цената на исковете, а това не е сторил и ответника, тя се стабилизира такава каквото е посочена от ищеца за всеки един от исковете към датата на подаване на исковата молба и остава непромененеа до края на приключване на производството пред последна инстанция, освен в случая на изменение на размера на иска, предприемано от ищеца, което в случая не е налице. След като ответникът е разполагал с възможността, въпросите които повдига сега- за цената на исковете, респективно за материалния интерес срещу който се брани, да повдигне най-късно в първото заседание по разглеждане на делото, което той не е сторил, той не може да ги повдига сега.
Следователно, правилно материалният интерес, който съвпада в хипотеза на обективно съединяване на искове със сбора от цената на всеки отделен иск, е определен от Софийския градски съд в обжалваното определение на 6596.86 лв. Правилно е определена като приложима и разпоредбата на чл. 7 , ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата за случая редакция съгласно публикацията в ДВ бр. 28/ 2014 г., предвид датата на която са направени разноските, видна от договора за правна защита и съдействие, при дела с материален интерес от 5000 до 10 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. или на 659.84 лв., така както го е определил и градският съд.
Не отговаря на фактите по делото твърдението на жалбоподателя, че ищецът е заплатил държавна такса за въззивното производство върху сумата от 7689.11лв. Видно от разпореждането на съда от 15.03.2016 г. и приложеният вносен документ, за въззивното производство е определена и внесена държавна така в размер на 131.94 лв., което се равнавя на ? от 4 % върху сумата от 6596.86 лв. Несъстоятелен е доводът, че към материалния интерес се отнасят и държавната такса и възнаграждението за юрисконсулт, тъй като те са разноски на страната и се присъждат по отделен ред в зависимост от изхода на материално- правния спор, който е предмет на делото.
Обжалваното определението като законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.09.2016 г на Софийски градски съд по гр. д. № 3456/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:
.