О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
С., 15.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1760 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. И. Г. срещу Определение № 564 от 12.03.3013г. по ч.гр.д.№ 601/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено Определение № 126/08.01.2013г. по т.д.№ 9465/2012г. на Софийски градски съд.
Първоинстанционният съд е върнал на основание чл.130,изр.първо ГПК молбата на В. И. с искане да бъде възстановен в правата си по реда на чл.750 във вр. с чл.748,ал.2 ТЗ и да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с качеството му на член на Надзорния съвет на обявената в несъстоятелност [фирма] /заличена/. Приел е, че искането на ищеца, мотивирано с ограничения, които той търпи като лице, избрано в органите за управление и контрол на обявената в несъстоятелност банка въведени по законодателен ред / чл.21,ал.3 ТЗ, чл.57 т.4 и чл.41,ал.8 ТЗ, чл.123,ал.2 от Закона за пазарите с финансови инструменти, чл.76,ал.3 от Наредба № 38 на КФН, чл.13,ал.1,т.4 КЗ/, е недопустимо. Изложил е съображения, че процедурата за възстановяване на права, уредена в ТЗ е неприложима по отношение на ищеца, който е бил член на контролен орган на банка, а правилата за банковата несъстоятелност са уредени в специален закон-З., в който няма предвидена процедура по възстановяване в правата на обявения в несъстоятелност длъжник, а от друга страна специалният закон не препраща към разпоредбите на ТЗ. Мотивирано е, че законодателят е предвидил възможност по силата на пар.11 ПЗР на ЗКИ, аналогична на възможността по пар.18 ПЗР на отменения ЗБ, с решение на Управителния съвет на Б. да могат да отпаднат посочени ограничения по отношение на член на управителен или контролен орган на банка, при наличието на определени условия, като УС на Б. е взел решение за удовлетворяване на искането на ищеца. Обосновано е, че твърденията на ищеца че продължава да търпи законово установени темпорални ограничения, не води до извод за допустимост на искането му за провеждане на установената в чл.750 ТЗ процедура, тъй като тази норма е приложима единствено по отношение на последиците от обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, но не и на банка.
Въззивният съд е потвърдил изводите на СГС за недопустимост на заявеното искане. Посочил е, че процедурата за възстановяване на правата на несъстоятелния длъжник, уредена в Глава 51 ТЗ намира приложение само към две категории лица-едноличен търговец и неограничено отговорен съдружник в СД, командитно дружество или К., а процесната хипотеза не попада в обхвата на производството по възстановяване на права. Обосновал е, че е недопустимо правоприлагане по аналогия на закона, тъй като тя не може да се прилага относно изключителни правни норми и такива, които изброяват изчерпателно уредени случаи, каквато е нормата на чл.747 ТЗ.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неблагоприятните последици на закона, въведени за неограничено отговорните физически лица, обявени в несъстоятелност съответстват на същите неблагоприятни последици, които се отнасят до физическите лица, членували в органите на управление на търговски дружества. Акцентира, че разпоредбата на чл.747,ал.2 ТЗ гласи, че цялата глава 51-ва се прилага съответно за физическите лица, участвали в управлението на обявено в несъстоятелност търговско дружество, а не само по отношение на длъжник-едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник. Счита, че въззивното определение е недопустимо, тъй като САС приел, че частната жалба е недопустима, но я разгледал по същество и потвърдил определението на първоинстанционния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че е налице противоречива съдебна практика по прилагането на чл.747 -756 ТЗ относно обхвата и адресата на разпоредбите на чл.747,ал.1 и ал.2 ТЗ. Прилага обявления от неофициалния раздел на „Д. В.“ в подкрепа на твърдението си, че спрямо редица лица, членували в управителните и контролните органи на банки, обявени в несъстоятелност са били образувани и обявени в „Д. В.“ производства да възстановяване на права по чл.747-750 ТЗ.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, но с нея не е обосновано наличието на приложното поле на касационното обжалване. Касаторът не е поставил никакъв въпрос-правен въпрос, който е разрешен в обжалваното определение. Наличието на противоречива практика на съдилищата, на която жалбоподателят се позовава е само допълнително основание, на което касационно обжалване може да бъде допуснато, но само по конкретен ясно формулиран правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил изводите му. При липса на посочен такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. Релевантният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е формирал решаващата воля на съда по предмета на спора и той следва да бъде посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес той определя и пределите на касационното обжалване. С оглед този принцип и равнопоставеността на страните в процеса, касационният съд не може да извлича правния въпрос от приложението към жалбата.
Извън горното, не е установено и наличието на допълнителното основание за допускането на касационното обжалване посочено от касатора по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Представени са само обнародвани в „Д.В.” обявления по чл.752 ТЗ, но не и влезли в сила решения по чл.755,ал.3 ТЗ. Както е възприето в т.3 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представител доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания акт на въззивния съд.
Неоснователно е поддържаното в частната касационна жалба становище за недопустимост на въззивното определение. САС не е изложил мотиви, че частната жалба е недопустима, а изрично е посочил, че жалбата е в срок и производството е допустимо, но разгледана по същество е неоснователна, тъй като заявената от ищеца хипотеза не попада в обхвата на производството по възстановяване на права, поради което искането е недопустимо.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 564 от 12.03.3013г. по ч.гр.д.№ 601/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.