1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София , 19.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 882/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 258 от 19.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 279/2011 г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен иска на [фирма] срещу [фирма] за признаване собствеността и предаване владението на една кабелна линия и метално табло-трансформатор, намиращи се в п.и. № 000019 и п.е.№ 006013, местността „Д.”, землището на [населено място], [община].
Ищецът е подал касационна жалба срещу горното решение, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон, тъй като решаващите изводи на съда не съответствали на събраните по делото доказателства.
Счита че касационното обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос за това длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с посоченото в жалбата не само относно частта, в която решението се обжалва, но и относно наведените като основания за отмяна пороци на първоинстанционното решение, както и по материалноправния въпрос за критериите, по които една движима вещ, трайно прикрепена към земята, се определя като недвижима такава, които въпроси подвежда под хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна, както и като неподлежаща на разглеждане от касационната инстанция.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на ел.съоръжение за външно захранване- кабелна линия и метално табло-трансформатор, чийто първоначален собственик е било дружеството [фирма]. С два писмени договора, съответно от 10.08.2009 г. и от 27.08.2010 г. то продало линията последователно на ищеца [фирма] и след това на ответника [фирма], като последният е и във владение на вещта. Ищецът е поддържал, че е собственик по силата на първия договор от 10.08.2009 г., както и че ответникът владее вещта без правно основание, тъй като я е придобил от несобственик. Отделно от това ищецът оспорва достоверността на датата на сключване на втория договор от 27.08.2010 г. За да отхвърли иска възивният съд е изложил няколко съображения, които самостоятелно обосновават изводите му за неоснователност на исковата претенция. На първо място е приел, че се касае за вещ, която попада под режима на Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на потребители на ел.енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи, които по силата на закона могат да бъдат собственост само на електроразпределителните дружества, поради което праводателят на страните не е бил собственик на вещта, а само потребител и затова и нито една от страните не би могла да придобие права, които прехвърлителят по двата договора сам не притежава.
На второ място съдът е приел, че поради подземното полагане на кабела той е трайно прикрепен към земята и затова представлява недвижима вещ по смисъла на чл. 110, ал.1 ЗС, за продажбата на която е необходима нотариална форма, поради което договорът, с който ищецът е закупил имота и който е само в писмена форма, не е породил транслативен ефект.
На трето място съдът е приел, че ако се касае за движима вещ, тя е станала собственост по силата на чл.92 ЗС на собственика на терена, а такъв към настоящия момент по силата на проведената публична продан се явява ответникът.
По тези съображения, изразяващи решаващите мотиви на въззивния съд, той заключил, че ищецът не е собственик на имота, поради което не е обсъждал противопоставените от ответника възражения за основанията, на които твърди, че самият той е станал собственик, и по конкретно позоваването на придобивното основание по чл.78 ЗС.
С оглед на изложеното, както и с оглед на становището, което се поддържа в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, следва да се приеме, че първият процесуален въпрос е свързан с това, че въззивният съд е отхвърли иска по силата на аргументи, които не са противопоставени от ответника, тъй като той се е бранил само с две възражения- че договорът, с който ищецът е закупил вещта е неистински, както и че е налице хипотезата на чл.78 ЗС, според която придобиването по възмезден начин на движима вещ, макар и от несобственик, прави приобретателят собственик на първично придобивно основание. Тези аргументи ответникът е изложил и във въззивната си жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което искът първоначално е бил уважен. Според касатора, процедирайки по този начин, възивният съд е превишил правомощията си, като се е произнесъл по въпроси, за които не е бил сезиран, нито е бил длъжен да следи служебно.
Във връзка с това произнасяне от страна на въззивния съд по довод, който не е поставен във въззивната жалба, се поставя и материално правният въпрос, а именно дали една движима вещ, трайно прикрепена към земята, става недвижима вещ.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че поставеният процесуалноправен въпрос не обосновава допустимост на касационното обжалване. Решението на въззивния съд е съобразено с постоянната практика по приложението на чл.108 ЗС, според която на първо място трябва да се установи дали ищецът е собственик на вещта, като се изследват всички наведени от него придобивни основания, които съставляват и предмета на спора, както и противопоставените им възражения в тяхната логическа последователност. В случая първото въведено основание за правото на собственост на ищеца е бил договорът от 10.08.2009 г., срещу което ответникът противопоставил възражението, че същият е неистински. Доколкото обаче договорът се отнася до вещ, която е със специално предназначение, съдът е изложил и съпътстващи съображения, като разгледал положението на тази вещ и с оглед уредбата, дадена в Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи- обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., а освен това обсъдил и дали се касае за движима, или недвижима вещ. Характерното за тези въпроси е че те се уреждат от материалноправни норми, които имат императивен характер, поради което въззивният съд като инстанция по същество е бил длъжен да се произнесе по тях, след като са от значение за основателността на исковата претенция, и в този смисъл решението му е съобразено със задължителната съдебна практика, указана в т.10 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Не следва да се допуска обжалване и по материалноправния въпрос, тъй като решението на въззивния съд е съобразено с трайно установената съдебна практика, почиваща на разпоредбата на чл.110, ал. 1 ЗС, че когато дадена движима вещ е трайно прикрепена към земята, тя става недвижима такава. В случая възивният съд е приел, че има такова трайно закрепване, тъй кабелът е положен под земята, поради което квалифицирал вещта като недвижима. Въпросът за вида на закрепването и вкопаването под земята е фактически и правилността на този извод не може да се проверява на настоящия етап от производството, тъй като ВКС се произнася само по правни, а не по фактически въпроси.
С отговора на въпросите за вида и специалния статут на претендираната вещ е изчерпано по съдържание въведеното с исковата молба придобивно основание, и затова след като решил, че то не е осъществено, въззивният съд не е пристъпил въобще към разглеждане на доводите на ответника, с които обосновава своето право на собственост, поради което и въпросът за приложението на чл.78 ЗС не е определящ за изхода на делото и също не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното следва да се приеме и като цяло, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 19.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: