1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
Гр. С., 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3/2011 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. П., Л. П. П. и Ю. П. П.- всички от [населено място] подадена чрез процесуалния им представител адвокат И.Ц. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 58/26.01.2010 г. по гр.д.№ 1689/2009 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски градски съд, І г.о., 1 състав от 22.04.2009 г. по гр.д.№ 3908/2007 г. апелативният съд е отхвърлил като неоснователни исковете на ищците-касатори предявени срещу [фирма] /правоприемник на „Българска пощенска банка АД/ за заплащане общо на сумата 25116 лева представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по договор за продажба на компенсаторни записи от 21.01.2005 г. изразяващи се в разлика между борсовите цени към момента на възлагане на поръчката и фактическата им продажба на 15.06.2005 г. след прехвърляне на компенсаторните записи на ТБ [фирма].
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Без да формулират релевантния за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос жалбоподателите най-общо сочат че се касае за приложението на нормата на чл.83 ЗЗД регулираща хипотезите на ограничаване или освобождаване на длъжника от отговорност, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства за които е отговорен кредитора или които последният би могъл да избегне, ако положи дължимите грижи. Считат, че произнасянето на апелативният съд в конкретния случай налага допълване на писаното право чрез правосъдна дейност.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е отхвърлил изцяло предявеният от ищците-касатори иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за посредничество при сделки с ценни книжа от 21.01.2005 г. изразяващи се в разликата между единичната цена на процесните 64400 компенсаторни записи към момента на приемане на поръчката от ответника и цената, по която са продадени на 15.06.2005 г. от друг инвестиционен посредник – ТБ [фирма], с когото ищецът Л. П. е подписал договор на 15.02.2005 г. и е прехвърлил компенсаторните записи. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза/ съдът е приел, че през периода след 24 януари /първият работен ден след приемане на поръчката/ до датата на сделката 15 юни 2005 г. се наблюдава трайна тенденция на спадане на борсовите цени и цената на компенсаторните записи не е достигнала заявеното ниво от 1 лев. На 15.02.2005 г., когато е оттеглена поръчката цената е 0,7224 лв., а вторият инвестиционен посредник е реализирал продажбата при цена 0,7061 лв. През периода от 15.02.2005 г. до 10.06.2005 г. извършването на сделка е било невъзможно, тъй като процесните компенсаторни записи са били блокирани по заявление на ищеца Л. П. до Централния депозитар, поради което едва след деблокирането им са били прехвърлени от ответника на втория инвестиционен посредник. При тези фактически данни апелативният съд е направил извода за неоснователност на предявения иск поради липса на причинна връзка между действията на ответника и претендираните вреди и на основание чл. 83 ЗЗД е освободил ответника от отговорност за заплащане на обезщетение по отношение на ищеца Л. П., тъй като неизпълнението на заявката се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е виновен. По отношение на останалите трима ищци искът е отхвърлен като неоснователен поради липсата на пряка облигационна връзка с ответника, тъй като те не са страни по сключения договор за инвестиционно посредничество.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторите не са конкретизирали същественият материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като най-общо сочат, че се касае за правилното приложение на разпоредбата на чл.83 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по съществото на спора, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая въпросът за дължимостта на претендираното обезщетение за вреди и изпълнението на задълженията по процесния договор за посредничество е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице когато произнасянето на поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл. 83 ЗЗД е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 58/26.01.2010 г. постановено по гр.д.№ 1629/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: