4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр.София, 21.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1573 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.02.2010г. по гр.д.№ 6425 / 2009г., с което Софийски ГС, като е отменил частично решение от 06.06.2008г. по гр.д.№3888/2007г. на Софийски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето И., роден на 24.04.1997г., на бащата В. П., като е осъдил майката И. С. да му заплаща издръжка.
Жалбоподателката – И. С. В. поддържа, че с обжалваното решение в частта му, с която упражняването на родителските права е предоставено на бащата, съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен и въпроси от зцначение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Жалбоподателят В. П. В. поддържа, че въззивният съд с обжалваното решение в частта му, с която е осъдил майката да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 06.06.2008г. по гр.д.№3888/2007г. на Софийски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето И., роден на 24.04.1997г., на бащата В. П., и е осъдил майката И. С. да му заплаща по 80 лева месечна издръжка от влизане на решението в сила. Приел е, че в интерес на детето е да продължи да живее в обичайната си социална среда-при бащата, каквото желание е заявило и детето, за да може да продължи да се развиват при услови максимално близки до тези, отпреди раздялата на родителите му. По отношение на издръжката е изложил съображения, за това, че е за нуждите на детето са необходими около 150 лева месечно, от които 80 лева следва да се поемат от майката.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба И. С. – майка на детето, е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно задължението си да извърши преценка на интереса на детето при определяне кой от двамата родители да упражнява непосредствено родителските права. Поддържа, че решението е постановено по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Позовава се на Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, решение от 28.07.2003г. по гр.д.№297/2003г. на ВКС, решение от 25.03.2009г. по гр.д.№6409/2007г. на ВКС и решение от 20.05.2009г. по гр.д.№893/2008г. на ВКС, в които е прието, че при предоставяне упражняването на родителските права съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интереса на детето.
Жалбоподателят В. П. – баща на детето, е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд в частта му досежно размера на дължимата се от родителя издръжка на непълнолетно дете, по въпроса за критериите, по които следва да се определи същия. Позовава се на ПП ВС №5/16.11.1970г.
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно задължението на съда да извърши преценка на интереса на детето при определяне кой от двамата родители да упражнява непосредствено родителските права, но в съответствие с практиката на ВКС. С решението си въззивният съд при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от бащата. Именно съобразявайки се с посочените в практиката критерии- Постановление №1/1974г. – за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя и средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е предоставил упражняването на родителските права на бащата Съдът е изпълнил това свое задължение и съобразно задължителното тълкуване дадено на този въпрос в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – от 03.06.2010г. по гр.д.№101/2010г. на ВКС и решение от 14.12.2010г. по гр.д.№156/2010г. на ВКС, поради което не се налага ново тълкуване на правната норма, в който случай би било налице основание за допускане на касационно обжалване уредено в разпоредбата на чл.290, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК от жалбоподателя В. П. по въпроса за критериите, по които следва да се определи размера на дължима се от родител издръжка на непълнолетно дете. Този въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – т.4 на ПП ВС №5/16.11.1970г., в която е прието, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание да даване на издръжка и показател за размера й, но е винаги обективна и конкретна. Преценката за наличието на възможности у лицето дължащо издръжка е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, ако не е налице значително отклонение от същата, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 23.02.2010г. по гр.д.№ 6425 / 2009г. на Софийски ГС, в частта му относно определените мерки за упражняване на родителските права и дължимата се издръжка, по жалби на И. С. В. и В. П. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: