O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 21.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1364 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28955/20.08.2010 година на И. И. Г., Д. И. С. и С. Т. И. , и тримата от[населено място] подадена чрез адв. Адв. К. Г. – АК- П. срещу Решение Nо 987 от 02.07.2010 година по гр. възз.д. Nо 851/2010 година на ОС-П. .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 1 от 30.12.2009 година по гр.д. Nо 2742 / 2007 година на Районен съд -П. по отхвърления иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника [община] да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижим имот –НИВА от 4.609 дка , кв.П., съставляваща УПИ IX от кв. 55 , част от имот Nо 1-48 по плана на града.
За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС , съдът е приел, че след включване на имота, собственост на П. Т. по НА Nо 168/1951 година , в регулация е отреден за новопроектирани улици и жилищно строителство, а след това – преотреден за сервизна база и гаражи на бърза медицинска помощ, поради което е налице ограничение за възстановяване на земеделски земи по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, а и наследниците на П.Т. са обезщетени с компенсаторни бонове след като е налице влязло в сила решение , с което е отказана реалната реституция на имота и е определено обезщетението.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , с довод , че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: длъжен ли е съдът при констатирано застрояване на имот- бивша земеделска земя, да обсъди дали строителството е законно, по който въпрос по приложението на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ липсва задължителна съдебна практика и ВКС дължи произнасяне, както и дължи такова по въпроса: дали получаване на компенсаторни бонове от ищците е основание да се отхвърли ревандикационен иск за реална реституция на имота.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника [община] , с който се поддържа , че касационната жалба е неоснователна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като само по себе си позоваването в изложението на касатора за наличие на основание за допустимост по приложението на законова норма , която ясна и точна, без да бъде обосновано защо произнасянето на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, или без аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика с исканото произнасяне на ВКС , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика , не може да обоснове допустимостта на обжалването на това основание .
Съгласно чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ не подлежат на реституция земеделски земи, урегулирани и включени в подробни устройствени планове, законно застроени т.е. при спазване на всички нормативни изисквания. Текстът на закона е ясно формулиран и не буди никакво съмнение по приложението му , касаещо въпроса за законността на извършеното в имота строителство, като пречка да бъде извършена реституцията.В тази насока са и разясненията на т.2 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС т.е. налице е и задължителна съдебна практика , без аргументи защо следва да бъде изоставена или обобщена в друг аспект, за да е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По втория поставен въпрос- дали получаване на компенсаторни бонове от ищците е основание да се отхвърли ревандикационен иск за реална реституция на имота, също неможе да се приеме , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният материално-правен въпрос няма качеството на такъв, обусловил изхода на спора , след като решаващият мотив на съд е този за налице ограничение за реституцията на земеделския имот при приложението на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 28955 / 20.08.2010 година на И. И. Г., Д. И. С. и С. Т. И. , и тримата от[населено място] подадена чрез адв. Адв. К. Г. – АК- П. срещу Решение Nо 987 от 02.07.2010 година по гр. възз.д. Nо 851/2010 година на ОС-П. по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :