О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 21.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 2306 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба вх. № 3131/10.ІV.2019 г. „Пауърмарк” ООД София чрез адвокат Сл.М. срещу въззивното определение от 29.І.2019г. по в.ч.гр.д. № 49/2019г. на Апелативен съд Пловдив /ПАС/. В жалбата са изложени съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, включително и че с оглед добрите финансови възможности на дружеството, за което се представят счетоводни баланси, отчети за приходите, за разходите, за паричните потоци и за собствения капитал за периода 2015 – 2017г. и доклад на независим одитор, не са налице обстоятелства, сочещи, че изпълнението на евентуално съдебно решение по спора в полза на ищцата би било препятствано от него.
Ответницата по частната касационна жалба Е. Г. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.276 ГПК чрез адвокат А.С. е заела становище за недопускане на касационно обжалване, евентуално за нейната неоснователност.
ВКС намира, че частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
С обжалваното определение ПАС е отменил определението на Пловдивския ОС от 09.І.2019г. по гр.д. № 2710/2018г. и вместо него е постановил друго, с което е допуснал обезпечение на предявените от Е. Г.А. срещу „Пауърмарк” ООД искове с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на 35532.62лв., в т.ч. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, а останалата сума – представляваща обезщетения за имуществени вреди, чрез налагане на запор върху вземания по банковите сметки на дружеството, открити в описаните в молба вх. № 648/09.І.2018г. 26 банки, в посочената в молбата поредност до предявения исков размер.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.391 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението при евентуалното му уважаване /на иска/. Съдът не е споделил извода на първоинстанционния, че не са представени доказателства за основния факт за отговорността на ответното дружество, че при причиняване на претендираните вреди А. Г. е изпълнявал възложена му от последното работа. Съдът е приел, че с представените по делото писмени доказателства – решение по чл.78а НК за ангажирана отговорност на А. Г. за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 НК, извършено от него като шофьор-пласьор при ответника, констативен протокол за ПТП с пострадали лица с описани в него документи относно управлението на автомобила, в т.ч. свидетелство за регистрация, застрахователна полица и удостоверение за техническа изправност – се установява в достатъчна за нуждите на обезпечителното производство степен фактът на възлагането на Г. на работата от ответника, при която са причинени вредите на ищцата. Налице е обезпечителна нужда, която по принцип се презумира и не е опровергана. В случая обстоятелството, че предявените искове са осъдителни, е достатъчно основание да се приеме за доказана нуждата от обезпечаването им. Исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите „налице ли е презумпция за обезпечителна нужда в рамките на обезпечителното производство по ГПК и предявяването на осъдителен иск достатъчно основание ли е да се приеме за доказана обезпечителната нужда”, които въпроси били разрешени в противоречие с ТР № 6/2013г. на ОСГТК и с определение по ч.гр.д. № 198/2016г. на ВКС І ГО.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
По поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, изразена в определения по ч.гр.д. № 1321/2008г. ІV ГО, по ч.т.д. № 778/2012г. ІІ ТО, по ч.т.д. № 2728/2013г. ІІ ТО, , по ч.т.д. № 926/2012г. ІІ ТО, по т.д. № 532/2015г. ІІ ТО, по ч.т.д. № 1806/2016г. ІІ ТО, по ч.гр.д. № 5506/2013г. І ГО, по ч.гр.д. № 5220/2016г. ІV ГО и др. Според тази практика преценката за нуждата от обезпечаване на иска, включително когато той е за парично вземане, е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага, в какъвто случай съществува по презумпция. Нуждата от обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото обезпечение, а от вероятността и възможността във всеки момент по време на производството по делото активите му да намалеят поради негови действия на разпореждане или други обстоятелства извън неговото поведение, и това да доведе до осуетяване или затрудняване осъществяването на последиците от евентуално постановено срещу него решение по спора. Разполагането от ответника с имущество на значителна стойност не е обстоятелство, изключващо наличието на обезпечителна нужда – принципната възможност за разпореждане с него не гарантира надеждността на икономическото му състояние, респективно липсата на пречки и затруднения по осъществяване на правата по решението. Не е в противоречие, а в съответствие с тази практика определението по ч.гр.д. № 198/2016г. на ВКС І ГО, в което принципно са посочени предпоставките за допускане на обезпечение, включително когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата му по решението, а и въззивният съд е съобразил изискването на чл.391 ГПК в тази насока. Посочената практика не е в противоречие и с ТР № 6/2013г. на ОСГТК, според мотивите на което предпоставките за допускане на обезпечение са допустимост и вероятна основателност на предявения иск и наличие на обезпечителна нужда.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът твърди, че това би обогатило и развило както правото, така и създаващата се съдебна практика, дали би било законосъобразно недопускането на касационно обжалване по жалба, която за пръв път поставя нуждата от разглеждането на въпрос, чието решаване е от значение за правилното прилагане на националното и общностното право, за развитието му и явяващо се стратегическо за бъдещи подобни случаи, с въззивното определение се създавала противоречива практика с твърдение за наличието на несъществуващи презумпции, с което съкращавал с една броя на предпоставките за допускане на обезпечение и на обстоятелствата, подлежащи на доказване.
Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С посочените бланкетни твърдения касаторът не е обосновал в случая нито една от хипотезите по тълкувателното решение. Настоящият състав на ВКС споделя създадената многобройна, трайна и непротиворечива практика по приложението на чл.391 ГПК, не намира основания за промяната й, нито разпоредбата да е непълна, неясна или противоречива.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, ГК, трети граждански състав, № 42 от 29.І.2019г. по в.ч.гр.д. № 49/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: