– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. София 22.06.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.02.2016 (седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 417 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 13 297/09.12.2015 година, подадена от Г. А. Г., срещу определение № 395/12.11.2015 година, постановено по гр. д. № 5375/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане подадената от Г. А. Г. молба вх. № 6411/12.03.2015 година за отмяна на влязлото в сила решение № 1104/23.05.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по в. гр. д. № 809/2013 година. В частната си жалба Г. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от нея молба за отмяна.
Ответниците по частната жалба С. Я. Я. и П. М. Д. са подели отговор с вх. № 13 964/28.12.2015 година, с който са изразили становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Г. А. Г. е била уведомена за обжалваното определение на 08.12.2015 година, а подадената от нея частната жалба е с вх. № 13 297/09.12.2015 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от Г. А. Г. молба за отмяна съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е посочил, че отмяната по реда на чл. 303 и следващите от ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Самата отмяна обаче не е равнозначна на обжалване, защото се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключил. Посочено е, че отмяната не обхваща всички видове порочни решения, а е средство за защита срещу неправилни такива и то, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 от ГПК причини. Отбелязано е, че отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстнационен контрол на влезли в сила решения. Прието е, че релевираните в молбата за отмяна оплаквания по своята същност представляват обжалване на въззивното решение и обосновават допускането му до касационен контрол по реда на чл. 280 и следващите от ГПК. Макар и развиващи се пред един и същи съд-ВКС производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения и касационното обжалване са две самостоятелни и различни съдебни производства, всяко, от които има своите специални предпоставки за допустимост.
В частната си жалба Г. А. Г. е възпроизвела твърденията си по молбата за отмяна. Видно от същите Г. А. Г. оспорва изводите на състава на Окръжен съд Варна, постановил решението, чиято отмяна е поискана. Оспорванията й се основават на факти и доказателства, които са преценявани от този съд и са били представени в производството, по което е постановено решението. Поради това произнасянето по тези оплаквания би означавало да се извърши проверка на правилността на решение № 1104/23.05.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по в. гр. д. № 809/2013 година. Проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение обаче се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК, за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче Г. не е изложила твърдения. С оглед на това подадената от Г. А. Г. молба за отмяна не може да бъде разглеждана по същество. Изложените в нея твърдения са такива за неправилност на решението на Окръжен съд Варна и подлежат на проверка по реда на инстанционното производство, възможността, за което обаче е изчерпана с влизането на решението в сила.
Освен посоченото по-горе трябва да се има предвид, че в молбата на Г. А. Г. не са изложени твърдения, обуславящи съществуването на основания за отмяна на решението на Окръжен съд Варна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2-т. 7 от ГПК. Затова дори и условно да се приеме, че разглеждането на направените с нея оплаквания е допустимо, за да се осъществи това молбата е трябвало да се подаде в срока по чл. 305, ал. 1 от ГПК. Липсата на доводи за предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 2-т. 7 от ГПК основания за отмяна, води и до неприложимост на предвидените за тях срокове за подаване на молбата. Затова същата е трябвало да се подаде в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, който е започнал да тече от момента на влизане на решението в сила, тъй като всички факти и обстоятелства, на които се позовава Г. са й били известни към този момент. Решението на Окръжен съд Варна е влязло в сила на 23.05.2013 година, а молбата за отмяна е подадена на 12.03.2015 година, т. е. много след като срокът е изтекъл.
От горното е видно, че обжалваното определение № 395/12.11.2015 година, постановено по гр. д. № 5375/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е законосъобразно и затова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 395/12.11.2015 година, постановено по гр. д. № 5375/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.