О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 26.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 895 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ю. Я. срещу решение № VІ-48/02.07.2010 г. на Бургаски окръжен съд /Б./ по гр.д. № 720/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Бургаски районен съд /БРС/ по искове на [фирма] срещу касатора.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване не сочи конкретна хипотеза, а излага доводи за неправилност на обжалваното решение с бланкетно препращане към всички основания на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БРС са предявени искове /установителни и осъдителен/ от [фирма] срещу [фирма]. БРС е уважил частично същите, като е признал за установено, на основание чл.124 ал.1 връзка чл.422 ГПК, че ищецът дължи на ответника 5800 лв. главница по фактура № 5/29.01.2005 г. със законна лихва; 1000 лв., представляващи част от обезщетение в общ размер 3611.12 лв. за забавено плащане върху главницата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 329.20 лв. – част от мораторна лихва в общ размер на 3611.12 лв. Б. е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Б. е приел, че отношенията между страните са такива по продажба на 2160 броя касетки с дървесина на обща стойност 5800 лв., за които е издадена фактура № 5/29.01.2005 г. Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6554/2009 г. Б. е приел още, че установителните искове за дължимост на главницата и частично за мораторната лихва са основателни с оглед представената фактура и липсата на писмени доказателства за извършено плащане по нея, както е поддържал ответникът. Уважено е възражение на ответника, сега касатор, за изтекла давност по отношение на лихвата /тригодишна – чл.111 б.”в” ЗЗД/ за част от периода, като не е уважено същото възражение по отношение на главницата, за която е приложима петгодишна давност /чл.110 ЗЗД/, неизтекла към предявяване на иска. Уважен е и осъдителния иск за част от лихвата за период извън издадената заповед за изпълнение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г- на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение по различни въпроси относно доказателствата и направените възражения за давност от негова страна, независимо, че последните са уважени по отношение на лихвата. Следва да се посочи и обстоятелството, че законът разграничава основанията по чл.281 ГПК и по чл.280 ал.1 ГПК и последователността за произнасяне по тях, поради което оплаквания за неправилност /чл.281 т.3 ГПК/ не могат да се обсъждат в производство по чл.288 ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че липсва и допълнителен критерий за селекция /чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК/. Нито се сочи противоречива съдебна практика /чл.280 ал.1 т.1,2 ГПК/, нито се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.2, т.3 и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Б..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-48/02.07.2010 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 720/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [жк] бл.32 ет.6 да заплати на [фирма][населено място], кв. „Клуцохор” 2-А-3 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.