3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 26.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………..…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 737 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 35581/19.ХІІ.2014 г. на пловдивското [фирма], подадена от неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против онази част от определение № 3393/5.ХІІ.2014 г. на Пловдивския ОС, ГК, постановено по ч. гр. дело № 3530/2014 г., с която е било оставено без уважение искането на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК: за изменение на въззивното решение относно разноските, които той дължи на насрещната по спора страна [фирма]-гр. С., посредством намаляването на сумата от 7 000 лв. – на 2 198 лв., поради прекомерност на такъв адвокатски хонорар съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Оплакванията на пловдивския частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от Пловдивския ОС определение в атакуваната негова отхвърлителна част, като с оглед това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен с този на първостепенния съд: за намаляване на присъденото в полза на [фирма]-гр. С. адвокатско възнаграждение от 7 000 лв. – на 2 198 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на определението си /по чл. 78, ал. 5 ГПК/ Пловдивският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 6/16.І.2013 г. на състав на І-во г.о. по гр. дело № 634/2012 г., както и в Опр. № 2 от 6.І.2014 г. на с-в на І-во т.о. по т. д. № 4485/2013 г., по следния „материалноправен въпрос”: За възможността възражението за прекомерност на адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК да се прави и след приключване на устните състезания в съответната инстанция /вкл. и по реда на пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/, ако е налице хипотеза, в която по искане на останалата отговорна за разноски страна по спора решаващият съд приеме по-ниска цена на иска, докато присъденият адвокатски хонорар е бил изчислен съобразно погрешно възприетата по-висока първоначална цена на този иск? Наред с това търговецът частен касатор поддържа, че „доколкото цитираната в предходния раздел практика на ВКС не се занимава пряко с казус като настоящия”, то „от значение за точното прилагане на закона би било най-добре Върховен съд да се произнесе изрично със свой акт, постановен по реда на чл. 290 ГПК по разисквания проблем”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на определението на Пловдивския ОС в атакуваната негова отхвърлителна част /по искането с правно основание по чл. 789, ал. 5 ГПК/, претендирайки за потвърждаването му, инвокирайки доводи, че в изложението към касационната жалба липсва надлежно формулиран правен въпрос и „аргументите се отнасят по-скоро до основателността на жалбата”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случа не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното определение, с което искането на търговеца настоящ частен касатор с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК е било уважено, Пловдивският ОС е приел, че „що се касае до присъдените разноски относно адвокатски хонорар, пред районния съд липсват искания за намаляване размера на заплатеното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК” – защото твърдение за прекомерността му се прави едва с искането за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК. Изрично в тази връзка е било подчертано от въззивната инстанция в мотивите към атакуваната отхвърлителна част на определението й, че правото да се иска намаление на размера на адв. възнаграждение, заплатено от ищеца, е преклудирано до края на устните състезания в съответната инстанция – в случая до датата 23 юни 2014 г. Следователно в атакуваната отхвърлителна част въззивното определение се явява постановено в точно съответствие с разрешенията по сочените от търговеца частен касатор две определения на отделни състави на І-во г. и съответно на І-во т. о. на ВКС, безпротиворечиво приемащи както, че – ако в определения срок – насрещната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, то не са осъществени основания за обсъждане размера на възнагражденията, а също и че „след постановяване на съдебния акт, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили”.
Що се отнася до релевирания от частния касатор „материалноправен” въпрос, той не е бил такъв от значение за изхода на делото в атакуваната отхвърлителна част на въззивното определение, тъй като произнасянето на Пловдивския ОС в отрицателен смисъл по основателността на искането с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК по никакъв начин не е било обвързано от съображенията му за действителната цена на иска по това дело, рефлектиращи единствено върху размера на реално дължимата държавна такса по сметка на съда, а не и спрямо конкретната правна и фактическа сложност на делото, която би било в основата на съдебната преценка, но само при своевременно направено искане за намаляване на адвокатския хонорар, платен от ответното по касация сливенско търговско дружество. В заключение, след като бе констатирано, че формулираният в изложението на търговеца частен касатор „материалноправен” въпрос, не е такъв от значение за изхода на делото, по който Пловдивският ОС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част от определението си, същият не може да се обсъжда и на плоскостта на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3393 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 5.ХІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 3530/2014 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ по искането с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 737 по описа за 2015 г.