О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София 26.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4610/2016г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ю., [населено място], приподписана от адвокат В. Б., срещу въззивно решение №4065/2016г. по гр.дело № 446/2016г. на Благоевградския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Сочи се , че различните съдилища са направили противоречив анализ на събраните доказателства, което налага становище на ВКС. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Прилагат се решения и определения по чл.288 ГПК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решения по съображения, развити в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2213/2016г. по гр.д.№992/2014г. на Районен съд – Разлог. С последното е отхвърлен предявеният от С. А. Ю. срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на подробно описани недвижими имоти, находящи се в [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че е собственик на имота на основание давностно владение, упражнявано считано от 1991г. Основният спорен въпрос е какъв статут е имал имотът към момента на установяване на твърдяното владение от ищеца. От събраните доказателства, в т.ч. заключението на техническата експертиза, е установено, че имотът е бил горски разсадник, включен през 1982г. в РП на [населено място], когато се проектират нови квартали 57 ,58 и 61. Възстановяването на правото на собственост върху такъв имот следва да се осъществи със способите на земеделската реституция, каквато в случая ищецът не е провеждал, Той не твърди да е бил собственик на имота преди образуването на ТКЗС. Свидетелят К. сочи, че го е „купил“ по време на ТКЗС. По делото не е представен договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС. С включване на имота в регулация при действието на ЗТСУ през 1982г. предвид вещото действие на регулацията, която е първична за имота, образуваните от него парцели са станали държавна собственост. С влизане в сила на ЗМСМА образуваните от имота незастроени парцели са преминали в собственост на ответната община. С влизане в сила на ЗОС е възникнало основание за актуването им като частна общинска собственост. Преди влизане в сила на ЗМСМА парцелите,образувани от имота, са имали статут на държавна собственост.С влизане в сила на ЗМСМА по силата на §7 т.3 от ПЗР на същия закон незастроените парцели ,образувани от имота ,са преминали в собственост на [община]. По отношение на общинската собственост придобивна давност не е могла да тече по силата на чл.86 ЗС /ред., ДВ бр.31/1990г./. След разделянето на общинската собственост на публична и частна, извършено с ЗИД на ЗОС –ДВ бр. 44/1996г. –чл.3 ал.3 образуваните от имота парцели имат статут на частна общинска собственост ,а забраната за придобиване по давност е останала само за обектите на публичната общинска собственост съгласно чл.86 ЗС в редакцията ДВ бр.33/1996г. ,в сила от 01.06.1996г.Следователно след 01.06.1996г. принципно е могла да тече придобивна давност до спирането й, постановено с §1 от ПЗР на ЗИДЗС/ДВ бр.46/2006г./ и последващите изменения на §1 от ПЗР на ЗИДЗС, съгласно които мораториумът за придобивната давност върху общински и държавни имоти е продължен до 31.12.2017г. Отделно от това за периода за ,който е могла да тече придобивна давност –от 01.06.1996г. до 31. 05. 2006г.,ищецът не е доказал субективния признак на владение ,тъй като доказателствата не установяват да е преобърнал държането във владение. Той е установил фактическа власт върху имота като държател, съгласно данните по делото, че му е било разрешено от Горското стопанство да обработва имот около 1 дка ,за да „се запази гората отгоре“. Останалите 7 дка не са били обработвани от него. През 2001г. ищецът е плащал и наем за имота,което несъмнено определя фактическата му власт като държане,а не владение.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни въпроси. Твърденията, че различните съдилища са направили противоречив анализ на събраните доказателства, което налага становище на ВКС и че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляват общи касационни оплаквания по смисъла на чл.281, ал.1,т3 ГПК и не могат да послужат като основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в призводството по предварителна селекция на касационната жалба по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4065/2016г. по гр.дело № 446/2016г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. А. Ю., [населено място], да заплати [община] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: