– 10 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3157 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6090/26.06.2017 година, подадена от Г. Т. Й., срещу решение № 207/29.05.017 година на Окръжен съд София, въззивно отделение, І ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 252/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд София е отменил първоинстанционното решение № 194/05.12.2016 година на Районен съд Ихтиман, втори състав, постановено по гр. д. № 20/2016 година в частта му, с която са уважени предявените от Г. Т. Й. срещу ПГ „В. Л.” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал.. 1, т. 1 и т. 2 от КТ като е било признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на ищцата от длъжността „Директор“ на ПГ „В. Л.” [населено място], извършено със заповед № РД-12-405/19.11.2015 година на Министъра на образованието и науката, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като Й. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като е постановено ново такова, с което исковете са отхвърлени. Наред с това първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Й. срещу ПГ „В. Л.” [населено място] иск с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1, от КТ иск за заплащане на сумата от 8400.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 19.11.2015 година до 19.05.2016 година.
В подадената от Г. Т. Й. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу ПГ „В. Л.” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ПГ „В. Л.” [населено място] е подала отговор на същата с вх. № 7158/31.07.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 207/29.05.017 година на Окръжен съд София, въззивно отделение, І ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 252/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Г. Т. Й. е била уведомена за обжалваното решение на 30.05.2017 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6090/26.06.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд София е приел, че от събраните по делото доказателства било установено, че ПГ „В. Л.” [населено място] и Г. Т. Й. са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание конкурс, по силата, на което Й. е заемала длъжността „Директор“ на гимназията. Не било спорно, че това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-12-405/19.11.2015 година на Министъра на образованието и науката, с която на Й., на основание чл. 188, т. 3, във връзка чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 7 и 10 КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като заповедта е била връчена на представителя на ищцата- адвокат С. К. на 13.01.2016 година От представената по делото заповед се установявало, че в изпълнение на заповеди с № РД 06-199/12.06.2015 година., РД 06-205/01.07.2015 година и № РД-06-212/09.07.2015 година на Началника на Р. С. област в ПГ „В. Л.” [населено място] са били извършени проверки на 18.06.2015 година, на 03.07.2015 година и на 10.07.2015 година резултатите, от които са били отразени в протоколи с № К.-04-136/25.06.2015 година, К. 04-141/08.07.2015 година. и К. № 04-143/13.07.2015 година, като за тези резултати Министърът на образованието и науката е бил уведомен с доклад вх. № 0523-124/21.07.2015 година.
От представените доказателства се установявало, че в периода от 06.07.2015 година до 29.12.2015 година Г. Т. Й. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Същевременно обаче от представената по делото нотариална покана рег. № 2573/03.08.2015 година на Д. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Ихтиман, вписана под № 456 в регистъра на Нотариалната камара и разписка № 28/12.08.2015 година се установявало, че органът на дисциплинарна власт е изпълнил задължението си да покани Й. да даде обяснения във връзка със съставените по повод извършените в ПГ „В. Л.” [населено място] проверки, резултатите, от които били обективирани в констативни протоколи с № К. 04-136/25.06.2015 година, К. 04-141/08.07.2015 година и К. № 04-143/13.07.2015 година, със съдържанието, на които Й. била признала извънсъдебно, че е запозната. Установено било, че в отговор на получената нотариална покана, с писмо вх. № ПД 05-263/17.08.2015 година, Й. била заявила, че ще даде обяснения след изтичане срока на предоставения й с болничен лист отпуск поради временна неработоспособност, който била представила като приложение към писмото си. По делото не били представени доказателства за последвали след това писмо изявления от Й. до органа на дисциплинарна власт, че желае да даде обяснения, но е в невъзможност да стори същото предвид здравословното й състояние. В този смисъл и доколкото се касаело за право на служителя да даде обяснения неупражняването, на което не опорочавало законността на налагането на дисциплинарно наказание, когато обясненията са били поискани, не можело да се приеме, че отговаря на доказателствения материал по делото възражението на Й. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. В случая в представения с придружителното писмо болничен лист като режим на лечение било посочено „домашен-стаен”, като периода на временна неработоспособност бил продължен с болничен лист № Е 20153011718 за периода от 21.08.2015 година до 09.09.2015 година с предписан режим на лечение „домашен-на легло, постоянно или за определени часове от деня”. По делото бил представен и болничен лист за периода от 11.09.2015 година до 20.09.2015 година, в който като режим на лечение било посочено „домашен-стаен”, като такъв бил и предвиденият режим в представените болнични листове за периода от 24.09.2015 година. до 03.10.2015 година и за периода от 04.10.2015 година до 07.10.2015 година, а за периода от 08.10.2015 година до 23.10.2015 година бил посочен режим на лечение „домашен-амбулаторен”. Единствено в болничния лист, представен за периода от 26.10.2015 година до 26.11.2015 година, в който период е била издадена и заповед за уволнение, било отразено, че на Й. е предписан и три дневен „болничен” режим на лечение, последван от двадесет и седем дневен „домашен-амбулаторен” режим на лечение. Амбулаторното и домашното лечение не поставяли Й. в невъзможност да се яви да даде устни или да представи писмени обяснения. По делото не били ангажирани доказателства страданията на Г. Т. Й., в целия период от получаване на нотариалната покана до датата на издаване на заповедта-19.11.2015 година., да са били с интензивен характер-силни болки, висока температура, голяма отпадналост и други., поставящи я в невъзможност да даде обяснения. С оглед на това въззивният съд е намерил, че Й. е имала възможност да упражни правото си да даде обяснения по повод констатираните нарушения, но сама не се е възползвала от него с оглед, което не можело да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, съответно не било налице формално основание за отмяна на процесното уволнение, а законността на същото следва да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд е приел, че доколкото нарушението било установено от органа на дисциплинарна власт-Министъра на образованието и науката, на 21.07.2015 година тъй като именно тогава му е бил представен доклад вх. № 0523-124/21.07.2015 година, съдържащ резултатите от проверката, срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ би бил изтекъл на 21.09.2015 година, но предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ и представените по делото болнични листи с продължителност до 29.12.2015 година, следвало да се приеме, че именно от тази дата е започнал да тече и двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание, като същият бил изтекъл на 29.02.2016 година. Макар и сроковете да не текат, това не преграждало възможността дисциплинарно наказание да бъде наложено докато работникът или служителят бил в законоустановен отпуск, но в такъв случай работодателят следвало да съобрази разпоредбата на чл. 333 от КТ, предвиждаща предварителната закрилата при уволнение.
Преценявайки въпроса за предварителната закрила при уволнение, с оглед въведеното в исковата молба възражение, че органът на дисциплинарна власт не е спазил разпоредбата на чл. 333 от КТ, съставът на Окръжен съд София е намерил, че по делото са налице доказателства за получено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Й., която се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и доказателства за получено от ТЕЛК при М. [фирма] [населено място] мнение, необходимо на основание чл. 333, ал. 2 от КТ. Действително разрешение не било искано за основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, но задължението такова да е било предварително получено било обвързано с момента на връчване на заповедта, съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ. В случая заповедта за уволнение била връчена на 13.01.2016 година, към който момент Й. не ползвала отпуск поради временна неработоспособност или друг законоустановен отпуск, с оглед на което не попадала под закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Следвало да се отбележи, че изявленията, отправени в нотариалната покана рег. № 3885/23.11.2015 година на Д. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Ихтиман, вписана под № 456 в регистъра на Нотариалната камара за получаване на заповедта за уволнение от Р. С.-регион, която била получена от съпруга на Й. на 16.12.2015 година че в случай че тя не се яви да получи заповедта до 04.12.2015 година, ще се счита, че препятства връчването й и същата ще влезе в сила, не можели да породят целения с връчването на самата заповед преобразуващ ефект, съответно не можело да се приеме, че е налице някакъв вид фингирано връчване. Не следвало да се третира като дата на връчване на заповедта и датата, на която съпругът на ищцата е получил нотариалната покана, доколкото в същата не било възпроизведено съдържанието на самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, а единствено се съдържа указание, че Й. следва да се яви в Р. С.-регион за получаване на процесната заповед. Доколкото това било станало на 13.01.2016 година, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е получена от надлежно упълномощения представител на Й., следвало да се приеме, че именно към тази дата трудовото правоотношение между Й. и ПГ „В. Л.” [населено място] е било прекратено, съответни към този момент следвало да се преценяват и предпоставките за закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Съобразявайки, че по делото не били ангажирани доказателства за ползван от Й. законоустановен отпуск към датата на връчване на заповедта за уволнение, въззивният съд е намерил, че тя се ползвала единствено от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, която е обаче е била преодоляна чрез издаденото предварително разрешение от Инспекция по труда и даденото от ТЕЛК мнение.
Съставът на Окръжен съд София е приел за неоснователно твърдението на Г. Т. Й., че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране за заповедта за уволнение било въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Когато изложените мотиви били достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаряла на чл. 195, ал. 1 от КТ. Тя била изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, когато дисциплинарното нарушение било посочено по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение бил без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство било извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Достатъчно било в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по разбираем за работника начин. Неправилната правна квалификация, дадена в заповедта за уволнение, не обуславяла сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя било установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение Същевременно заповедта за дисциплинарно уволнение можела да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя, какъвто именно бил и настоящия случай. Съставът на Окръжен съд София е намерил, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно мотивирана, доколкото съдържала подробно описание на вменените на Г. Т. Й. нарушения, както и на времето, когато са били извършени. Заповедта за налагате на дисциплинарното наказание била немотивирана единствено по отношение на дисциплинарното нарушение по т. 5 от същата, поради което то не следвало да се взема предвид и не е било доказано. Съобразявайки това съставът на Окръжен съд София е намерил, че посоченото нарушение не следвало да се взема предвид при преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ, но съобразявайки, че в заповедта са описани и други нарушения, сама по себе си липсата на нарушението по т. 5 от заповедта не можела да обоснове извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
По делото било установено, нарушението на трудовата дисциплина, описано в т. 1 от заповедта, изразяващо се в неявяване на работа по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. Обстоятелството, че Й. не е явила на работа на 03.07.2015 година се установявало, както от отразените в протокола констатации, които се потвърждавали и от показанията на разпитаните по делото свидетелки М. К. М. и В. К. Й.., така и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. П. Д. която заявявала, че тъй като Й. я нямало, тя я е замествала, но не е могла да предостави на проверяващите необходимата документация, тъй като не разполагала с ключ от директорския кабинет. Индиция, потвърждаваща извода, че Й. не се е явила на работа била и издадената заповед за заместване на директора на ПГ „В. Л.” [населено място] поради болничен, в която като заместващ е посочена разпитаната по делото свидетелка Е. Г. Т.. Действително по делото била представена молба от Г. Т. Й. за ползване на три дни неплатен отпуск, а именно за дните 26.06.2015 година, 03.07.2015 година и 04.07.2015 година, но видно от заповед № РД-09-363/23.06.2015 година на Началника на Р.-С. област й било разрешено да ползва един ден отпуск на основание чл. 160 от КТ, считано от 26.06.2015 година до 26.06.2015 година. Тълкуването на чл. 173, ал. 1 от КТ налагало извод, че работникът или служителят можел да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до който момент той бил длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не било предвидено задължение за работодателя да уведомява работника или служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника или служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлявало дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ, за каквото можело да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника (чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ). Това налагало извод, че обстоятелството дали Г. Т. Й. е била запозната със заповедта, с която й е разрешено да ползва само един ден-26.06.2015 година, но не и поисканите от нея още два дни-03.07.2015 година и 04.07.2015 година, не било извинително за отсъствието й, доколкото тя е била длъжна да продължи да изпълнява трудовите си задължения, до достигането до нея на изявлението на ръководния орган, че отпускът й е разрешен.
По делото се установявало и нарушението, изразяващо се в издаване на заповед за заместване в нарушение на чл. 148, ал. 5 от ППЗНП, предвид липсата на срок за заместването, който бил свързан с преценката относно лицето, което следва да издаде заповедта за заместване, съпоставяйки разпоредбите на чл. 148, ал. 4 и ал. 5 от ППЗНП. Установявало се също така, че лицето, което в заповед № 1169-349/03.07.2015 година, е било посочено като заместник, а именно Е. Г. Т. е била командирована със заповед № 1160-340/30.06.2015 година, издадена от Й., в качеството й на директор, за периода от 03.07.2015 година до 05.07.2015 година (петък, събота и неделя) с цел обучение на тема „Стресът на работното място”, като в заповедта не е вписано мястото на командироването, което обуславяло и нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, както и на чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, доколкото по делото не било ясно дали командироването е в страната или в чужбина. Тези обстоятелства се установявали от представените по делото и неоспорени от Г. Т. Й. писмени доказателства с оглед, което и констатацията, че на 03.07.2015 година в ПГ „В. Л.” [населено място] не е имало лице, което да замества директора, се явявала обоснована, като показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. П. Д. не можели да доведат до друг извод, предвид липсата на заповед за упълномощаването й като заместник. Това налагало извод, че по делото било установено и нарушението на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, доколкото Й. била получила длъжностната си характеристика още към момента на провеждане на конкурса за заемане на длъжността, а в нея били посочени задълженията й, свързани с организацията и контрола на цялостната дейност на ПГ „В. Л.” [населено място], с осигуряването на безопасни условия за обучение, възпитание и труд, както и задължението й да спазва КТ и всички други свързани с образованието нормативни актове. Предвид констатираното неспазване на изискванията, поставени към съдържанието на заповедта за командироване, следвало да се приеме, че е налице и нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, която разпоредба препращала към други нормативни актове, свързани с трудовите задължения, каквото задължение се явявало и оформянето от директора на училището на редовна заповед за командироване, съдържанието на която е от значение за правата на командированите работници и служители.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина можело да бъде извършено както чрез действие, така и чрез бездействие, съставът на Окръжен съд София е приел, че по делото се установява и нарушението, описано в т. 2 от заповедта, изразяващо се в неосигуряване на достъп на контролния орган от Р. С. област за проверка на документацията, описана в заповедта. Това нарушение Г. Т. Й. била извършила чрез своето бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й да осигури заместващ я учител, съответно непредоставянето на ключа от съответните помещения, в които се съхраняват документи и до които контролните органи би следвало да имат свободен достъп. Въззивният съд е приел, че посоченото нарушение не е следвало да се квалифицира по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а като такова по чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 от КТ, доколкото било свързано с неизпълнение на нарежданията на министъра на образованието и науката, както и с неизпълнение на други трудови задължения, несвързани пряко с осъществяваната от директора дейност, а с проверката на същата от компетентните държавни и общински органи, което задължение било предвидено в длъжностната характеристика, но не можело да се третира като „възложена работа” по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ.
Установявало се и нарушението, изразяващо се в налагане на учениците на несъответни с предвидените в чл. 93, ал. 1 от Правилника за дейността на ПГ „В. Л.” [населено място] наказания за направените от учениците отсъствия. От доказателствата по делото (приложените заповеди, с които са били определени и наложени наказанията на учениците, издадени от Й. в качеството й на директор) се установявало, че на двадесет и четири ученика, с шест и повече (до десет) неизвинени отсъствия, са били наложени наказания „забележка”, като такова наказание е било наложено и на още на шест ученика, направили по пет неизвинени отсъствия. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание било посочено, че наложеното на тридесет ученика наказание „забележка” било несъобразено с чл. 93, ал. 1 от Правилника за дейността на ПГ „В. Л.” [населено място], доколкото за направени от 5 до 10 неизвинени отсъствия на учениците следвало да бъде наложено наказание „изпълнение на дейности в полза на училището”. Същевременно в Правилника било предвидено, че за направени до 5 неизвинени отсъствия се налагало именно наказание „забележка”. Обстоятелството, че в Правилника не било посочено дали наказанието „забележка” се налага и за 5 отсъствия включително не можело да се третира във вреда на Й. с оглед, което следвало да се приеме, че единствено наложеното по отношение на двадесет и четири от тридесетте ученика, посочени в заповедта и констативния протокол, се явявало несъобразено с разпоредбите на чл. 93, ал. 1 от Правилника. Несъобразено с Правилника се явявало и наложеното със заповед № 1051-240/22.04.2015 година на Т. Х., Х. Х. и Д. Х., всеки един, от които бил направил по 10 неизвинени отсъствия, наказание „забележа”, доколкото за 10 неизвинени отсъствия на учениците следвало да бъде наложено наказание „изпълнение на дейности в полза на училището” или дори „предупреждение за преместване в друго училище до края на годината”, доколкото за последното било предвидено да се налага при направени от 10 до 15 неизвинени отсъствия. Установявало се, че четири от осемте, посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ученици са били наказани със заповед № 1062-251/27.04.2015 година, издадена от Й., в качеството й на директор с наказание несъответно на направените от тях отсъствия, а именно единадесет и повече отсъствия, за които им е било наложено наказание „изпълнение на дейности в полза на училището”, вместо предвиденото в правилника „предупреждение за преместване в друго училище до края на годината”. По отношение на другите четирима ученици следвало да се приеме, че Й. била наложила съобразено с Правилника наказание, доколкото те били направили по 10 отсъствия, за които било допустимо да им се наложи наказание „изпълнение на дейности в полза на училището”. Наред с това се установявало, че заповед № 894-141/15.12.2014 година и заповед № 895-142/15.12.2014 година, не съдържат мотиви за налагане на наказанията, а втората и срок на наказанието „изпълнение на дейности в полза на училището”, което обосновавало нарушение на чл. 140а, ал. 2 и чл. 140д, ал. 1 от ППЗНП. Това налагало извод, че Г. Т. Й. била извършила нарушения във връзка със задълженията й по длъжностната характеристика, разписани в Раздел III, т. 3 и 17, като обстоятелството, че част от нарушенията, посочени в т. 3 от процесната заповед, не се установявали по делото, не изключвало отговорността й за нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че останалите описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения не са доказани от страна на работодателя.
Съобразявайки горното и обстоятелството, че част от описаните в заповедта нарушения не се установяват по делото, въззивният съд е приел, че наложеното на Г. Т. Й. дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразно с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Всяко едно от нарушенията се явявало тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, доколкото на Й. било гласувано високо доверие да съблюдава, организира, контролира и обезпечава развитието и образованието на младежта. Това било свързано както с необходимостта да се гарантира присъствие на лице, което да я замести при евентуално нейно отсъствие, така и с налагане на адекватни мерки по отношение на учениците, които се отклоняват от правилата за поведение. Същевременно правата на учениците следвало да бъдат охранени чрез налагане на мотивирани наказания, заличаването на които било свързано със срока, за който са наложено, което от своя страна предпоставяло задължителното определяне на същия. Неизпълнение на тези задължения могло да доведе до уронване на престижа на работодателя ПГ „В. Л.” [населено място], до спад на доверието в учителския персонал, контролът, върху който бил възложен на директора, както и до необосновано чувство за безнаказаност у провинилите се ученици, които последици неминуемо били неблагоприятни. От съществено значение при преценката по чл. 189 от КТ било поведението и „дисциплинарното минало“ на работника- т.е. допускал ли е и други дисциплинарни нарушения, дори и те да са били заличени. Съобразявайки изложеното по-горе относно нарушенията, свързани с организацията и ръководството на обучителния процес, неправомерното отклонение от страна на Г. Т. Й. от изпълнение на трудовите й задължения-не се е явила на работа на 03.07.2015 година, когато бил направен опит да бъде извършена проверка, както и дисциплинарното минало на същата (били са наложени три дисциплинарни наказания „забележка” в периода от 2011 година до 2014 година.), Окръжен съд София е приел, че разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ е била спазена и решението на органа на дисциплинарна власт да наложи на Г. Т. Й., качеството и на директор на ПГ „В. Л.” [населено място] най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” се явявало обосновано и законосъобразно.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. Т. Й. е поставила правните въпроси за това длъжен ли е работодателят да извърши преценка на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ; за това следва ли разрешението по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ да бъде дадено предварително и следва ли работодателят да установи необходимостта за получаване на такова разрешение; за задължението на работодателя по чл. 195, ал. 1 т КТ да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и по-конкретно може ли това да се извърши чрез препратка към неустановен документ или към документ, който има идентично съдържание с оспорваната заповед и за това може ли ако не се доказват голяма част от описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения, може ли същата да се счита съобразена със закона. Нито един от тези въпроси обаче не обосновава допускането на обжалваното решение до касационен контрол. По отношение на първия въпрос съставът на Окръжен съд София е съобразил установената практика, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да определи вида на същото като извърши тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение с оглед установените в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ критерии, като тази негова преценка подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при наведени доводи в тази насока. В решението си съставът на Окръжен съд София е посочил, кои от описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание приема за доказани, като е извършил преценка за тежестта на същите, съгласно установените в чл. 189, ал. 1 от КТ критерии. Третият от поставените въпроси също не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като е съобразена установената практика, че мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде извършена и чрез препращане към друг документ, който както и заповедта, трябва да бъде връчен на работника или служителя, най-късно до връчването на самата заповед. При това съставът на Окръжен съд София не е приемал, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана чрез препращане към неустановен документ, а е посочено, че тя е мотивирана чрез препращането, към протоколите от извършените проверки и доклада до работодателя. Съставът на Окръжен съд София е съобразил и установената практика, че когато дисциплинарното наказание е наложено за няколко дисциплинарни нарушения, в случай че някои от тях не бъдат доказани, това не води непременно до незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. В този дисциплинарното наказание може да се основава на останалите дисциплинарни нарушения, чието извършване е било доказано в хода на производството, ако тежестта на същите преценена с оглед на установените в чл. 189, ал. 1 от КТ критерии, съответства на тази на наложеното наказание. Въпросът за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ не е бил разглеждан от състава на Окръжен съд София и не е обусловил правните изводи в решението му, тъй като с оглед на датата на връчване на заповедта, включително и така както същата е посочена в исковата молба, касаторката не се е намирала в законно разрешен отпуск.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 207/29.05.017 година на Окръжен съд София, въззивно отделение, І ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 252/2017 година по подадената срещу него от Г. Т. Й. касационна жалба с вх. № 6090/26.06.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Г. Т. Й. ще трябва да бъде осъдена да заплати на ПГ „В. Л.” [населено място] сумата от 720.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207/29.05.017 година на Окръжен съд София, въззивно отделение, І ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 252/2017 година.
ОСЪЖДА Г. Т. Й. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на ПГ „В. Л.” [населено място], [улица] сумата от 720.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.