О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 27.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3030/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2300/01.04.2014г.,подадена от Д. М. М.,чрез пълномощника му адвокат Ю. О.,против решение №54/21.02.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№955/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №82,т.ІХ,стр.92/23.10.2013г. по гр.д.№762/2013г. по описа на Добрички районен съд в частта ,с която е допусната делба на апартамент с идентификатор 72624.604.272.1.1 по КК на Д.,находящ се в [населено място], [улица],ет.1,разположен в сграда с идентификатор 72624.604.272.1 по КК,със застроена площ от 104 кв.м,състоящ се от спалня,хол,всекидневна,кухненска ниша,коридор и сервизни помещения,заедно с прилежащото му таванско помешение и две избени помещения,ведно с ? идеална част от общите части на сградата и гараж с идентификатор 72624.604.272.2.1 по КК на Д.,находящ се в [населено място] на горепосочения адрес,разположен в сграда с идентификатор 72624.604.272.2 по КК на Д.,състоящ се от две клетки с площ от 32 кв.м между съделители и квоти,както следва:за Д. М. М.-15/18 ид.ч.,за Т. М. М.-1/18 ид.части,за С. М. М.-1/18 ид.части,за Н. М. Н.-1/18 ид.ч.,като отменя решението в останалата му част и вместо него постановява:допуска делба на ? идеална част от дворно място с идентификатор 72624.604.272 по КК на Д.,находящо се на горепосочения адрес,с площ на цялото от 409 кв.м,върху което са построени гореописаните обекти,между горепосочените съделителите при горепосочените квоти,и отменя констативен нотариален акт №188/2008г. в описаната в решението част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна и вместо него постановяване на решение,с което да се отхвърли предявеният иск за делба.
Ответниците по касационната жалба Т. М. М.,С. М. М. и Н. М. Н.,чрез пълномощника си адвокат О. Б.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице освованията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че страните са наследници на общия наследодател А. М. П.-поч. на 31.03.1998г.,като ищците са наследници на сина му М. А. М.-поч.2.11.1998г.,а ответника Д. М. М. е син на другия низходящ на общия наследодател- М. А. М..Приживе общият наследодател А. М. П.,със съгласието на съпругата си Т. Д. П. на 15.04.1983г.,сключил договор за издръжка и гледане със сина си М. А. М.,с който му прехвърлил по силата на нот.акт №8/1983г.,част от процесния имот,а именно: ? идеална част от апартамента,с една втора идеална част от таванското помещение-от половината част от същото,а също така една втора идеална част от двете избени помещения,една втора идеална част от ? идеална част от общите части на сградата и една втора идеална част от дворното от 200 кв.м,а след неговата смърт,преживялата съпруга Т. Д. П. прехвърля на 26.11.1999г., на сина си М. А. М.,останалите й в наследство 4/12 идеални части от наследствения имот,предмет на делбата,срещу задължение за издръжка и гледане,съгласно нот.акт №57/1999г. На 20.03.2008г. М. А. М. се снабдил с констативен нотариален акт №188/2008г., за собственост по давностно владение на целия имот,притежаван от общия наследодател А. М. П.,който М. А. М., заедно със съпругата си Т. Д. М., по договор за покупко-продажба с нот.акт №192/2009г. на 13.05.2009г. продали на сина си Д. М. М.-настоящия ответник,като последния в отговора на исковата молба е поискал да се отхвърли иска за делба на имота,тъй като ищците не са се интересували от него,след смъртта на общия наследодател,за който се грижил бащата на ответника.Съдът е посочил,че владелческите действия на родителите на ответника след смъртта на общия наследодателя през март 1998г. и на неговия син М. през ноември 1998г.-наследодател на ищците,следвало да достигнат до знанието на трите ищци и да представляват явна демонстрация за намерението за своене на имота,като такива доказателства по делото липсват.Освен това,съдът се е позовал на изявления, направени от М. А. М. в съдебно производство по гр.д.№58/2006г. по описа на Добрички районен съд,образувано по иск на Н. Й. Т./собственик на втория етаж от процесната жилищна сграда/ срещу М. А. М. за осъждането му да заплати направените разноски за ремонт на общите части на сградата,по което в съдебно заседание на 18.04.2006т.,чрез процесуалния си представител, последният е заявил,че не е единствен собственик на имота,а такива са и трите дъщери на починалия му брат М. А. М.,като е поискал конституирането им като ответници по делото,същата позиция е поддържал и в подадената частна жалба по делото,в смисъл че за целия период от 1998г. до 2006г. не е забравял за техните права върху имота,т.е. не е отричал тези права на настоящите ищци,а напротив потвърдил ги е пред съда.Съдът е стигнал до извода,че М. М.-бащата на ответника Д. М.,негов праводател,е бил само държател на частите на сънаследниците-дъщери на неговия починал брат,поради което е липсвал субективния елемент на владението-намерение за своене на имота.По отношение на последващия период от 2006г. до 2009г.-до датата на продажбата на имота, а и след това до завеждане на исковата молба-07.03.2012г.,дори да се приеме превръщане на държането на тези части от имота във владение,последният не е достатъчен за придобиване на собствеността по давност,поради което е съдът е приел,че възражението за давност на ответната страна е неоснователно.По отношение на констативния нотариален акт №188/2008г.,с който се снабдил М. А. М. за удостоверяване правото си на собственост и върху частите на ищците,като придобито по давност,съдът е отбелязъл,че същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,което е било оспорено от ищците и е оборено със събраните по делото доказателства.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по правни въпроси/цитирам/:
„Може ли да се приеме,че наследника,получил половината от притежаваното в идеална съсобственост с трето лице място,изградил спорен имот със свои средства и труд,позовал се на давностно владение върху същия чрез издаден в негова полза констативен нотариален акт,много преди предявяване на иска за делба и позоваване на наследниците на общия наследодател на придобиването му от същия,е придобил имота на оригинерно основание.
Действия по привличане наследниците в друг процес,по облигационни вземания,може ли да приемат като такива прекъсващи давността,респ. изключващи придобиването по давност от другия наследник?”,
Като се цитира от касатора само задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС и Решение №99/10.05.2013г. по гр.д.№681/2012г. по описа на ВКС,Іго.
Първият въпрос,формулиран от касатора,всъщност е въпрос по същество,по който съдът се произнася в зависимост от събраните по делото доказателства и въз основа на техния анализ и преценка постановява своето решение.
Съгласно т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правинят въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да го формулира точно и ясно в изложението си,тъй като ВКС не е задължен да го изведе от него,защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Посоченият като втори правен въпрос,според касатора в изложението му,е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивния съд,цитирани по-горе,тъй като липсва такъв разрешен въпрос.Видно от тях,обсъждането на действията по друг процес,изхождащи от праводателя на ответника,се отнасят до преценката на съда относно наличието на субективния елемент на владението-намерението за своене на имота,а не до въпроса дали с предявяване на такъв иск,може да се прекъсне давността,както се сочи от касатора.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С писмения си отговор,ответниците по касационната жалба,чрез пълномощника си адвокат О. Б.,са поискали да им се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,но такива не следва да се присъждат,тъй като липсват доказателства,че разноски за тази инстанция реално са сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54/21.02.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д№955/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: