О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 29.10.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 4265 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 3001 от 24.07.2015 г., подадена от И. Д. Г. – лично и като майка и законен представител на малолетния Д. Н. Д., чрез адвокат Г. И. Н. от АК – [населено място], която е насочена против определение № 572 от 07.07.2015 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в.ч.гр.д. № 212/2015 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Освен нередовна, частната касационна жалба е процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 15.05.2015 г. на Районен съд – [населено място], с което е оставена без уважение молбата на И. Д. Г. за освобождаване от заплащането на съдебни разноски за назначаване на особен представител на ответника в производството по гр.д.№ 753/2015 г. на РС – [населено място]. Предмет на делото са претенциите на И. Д. Г. срещу Н. И. Д. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК – относно местоживеенето на малолетния Д. Н. Д. (дете на страните), упражняването на родителските права и издръжката, включително за минало време.
Съгласно изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, внесено със ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка и производства по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс – чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. По тази причина, евентуално постановеното въззивно решение по предявените от И. Д. Г. – лично и като майка и законен представител на малолетния Д. Н. Д. искове не би подлежало на касационно обжалване. Ето защо и с оглед изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението, с което е потвърден отказа на районния съд да удовлетвори молбата на И. Д. Г. за освобождаване от заплащането на съдебни разноски за назначаване на особен представител на ответника в производството по гр.д.№ 753/2015 г. на РС – [населено място]. Депозираната от И. Д. Г. касационна частна жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 3001 от 24.07.2015 г., подадена от И. Д. Г. – лично и като майка и законен представител на малолетния Д. Н. Д., чрез адвокат Г. И. Н. от АК – [населено място], която е насочена против определение № 572 от 07.07.2015 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в.ч.гр.д. № 212/2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4265/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: