Определение по т.д. №54/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №54/ 2011 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. С. Загора срещу решение №70/14.10.2010 г. по в.гр.д №363/2010 на Окръжен съд-гр.Ст.Загора, с което е потвърдено първоинстанционното решение №443/26.04.2010 г. на С. районен съд по гр.д. №4060/2009 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-Ст.Загора за сумата от 2 903,26 лева, претендирани на основание чл.308 от ТЗ като отметнина по неизпълнен по вина на ответника договор за доставка на лек автомобил.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация и за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски пред ВКС и представя списък на същите.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за спора: за приложението на чл.308 от ТЗ в хипотезата, когато неизпълнението на двустранен договор се дължи се виновното поведение на получилия авансовото плащане , респективно и на двете страни.
Позовава се на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК- въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба / постъпила в съда на 02.12.2010 г./ е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните по делото е сключен договор № 0103/21.05.2008 г., по силата на който ответникът [фирма] се е задължил да достави в страната по възлагане от ищеца на съответния автомобил описан подробно в договора срещу задължението на последния да го закупи. Ответната страна е изпълнила своето задължение като автомобилът е бил доставен през януари 2009 г. и управителят на ищцовото дружество е бил уведомен за това. Срокът за доставката, съгласно уговорката в самия договор е бил около 6 месеца от плащане на сумата от 2 903,26 лева /ф-ра от 21.05.2008 г./.Ответникът е изпълнил своето задължение по договора като е изпратил заявката още на следващия сключването на договора и плащането на авансовата вноска от 2 903,26 лева ден-22.05.2008 г., а самият автомобил е бил доставен на 06.01.2009 г. След многократни устни покани и проведени разговори между представителите на доставчика и ищеца-купувач, първият е изпратил уведомление по пощата до купувача, с което го е поканил в тридневен срок да заплати цената и получи автомобила, като съгласно уговореното в т. 4 от самия договор при неизпълнение същият ще се счита за развален и доставчикът ще задържи предплатената сума в качеството на отметнина. Въз основа на така установените факти съдът е направил извода, че ищецът се явява неизправна страна и правото на отметнина е надлежно упражнено от страна на ответника, поради което и не се дължи връщането на сумата обратно на ищеца.
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като обуславящ правен въпрос този за приложението на чл.308 от ТЗ в хипотезата, когато неизпълнението на двустранен договор се дължи се виновното поведение на получилия авансовото плащане , респективно и на двете страни. Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая въпросът за приложението на чл.308 от ТЗ относно съдбата на дадената като отметнина парична сума в хипотезата, когато неизпълнението на двустранен договор се дължи на виновното поведение на получилия авансовото плащане , респективно и на двете страни не е обуславящ изхода по спора, доколкото на базата на установените факти по делото изложени по-горе , решаващият съд правилно е преценил, че ответникът е изправна страна по договора, поради което и има правото да задържи отметнината. Отделно от това, при поставяне на този правен въпрос на преценка, съобразно критериите за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.3 от ГПК се установява, че от страна на касатора не се обосновава наличието на предпоставките за това. По отношение на така посочено основание за допускане до касация в същото ТР ОСГТК приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, доколкото разпоредбата на чл.308 от ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване и не се установява противоречива или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика по прилагането й.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На ответника по жалбата се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лева-адв. хонорар, заплащането на който се установява от приложения договор за правна помощ, фактура и извлечение от интернет банкиране.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №70/14.10.2010 г. по в.гр.д №363/2010 на Окръжен съд-гр.Ст.Загора.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. С. Загора да заплати на [фирма]-Ст.Загора за сумата от 600 лева-разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.