2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1153/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. С., 30.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1153 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. М. Ч. срещу решение № 709 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 1058/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация [фирма][населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1174 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 10649/07 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил Д. Ч. да предаде на [фирма] владението на помещение -тоалет, находящ се на втори етаж от пететажна жилищна сграда в ПИ № 1809 в кв. 870 по КП на[населено място], с площ на помещението 5.20 кв. м. Осъдил е Д. Ч. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на [фирма] да упражнява правото си на собственост върху помещението, като възстанови първоначалното фактическо положение на общия коридор чрез премахване на изградената от него преградна стена.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси за значението на площта на недвижимите имоти за тяхната индивидуализация при решаване на спор за собственост; за доказателствената стойност на частните свидетелствуващи документи установяващи благоприятни за страната която ги представя обстоятелства; за задължението на съда да обсъди направено от ответника възражение за придобивна давност и за правото на трето лице като ответник да се брани с възражение за нищожност на сделка по която не е страна, но правата от която му се противопоставят. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
За да уважи исковете съдът е приел че процесното помещение, въпреки че е извън апартамент № 2, собственост на ищеца, е част от него. Касаторът бил собственик на апартамент № 1. Проследявайки правата на праводателите на ищеца съдът констатирал, че той бил закупен по реда на НПЖДЖФ /отм./ през 1969 г. Според техническа експертиза, първоначално сградата представлявала хотел и на етажите имало по един санитарен възел. При продажбата на апартаментите била изготвена скица, съгласно която с ценообразуването процесното помещение било включено към апартамент № 2. В този смисъл били и свидетелските показания от първите приобретатели, които преди това били наематели на апартамента. Посоченият от касатора свидетел нямал непосредствени впечатления, тъй като не е живял и не е посещавал апартамент № 1 преди 1997 г. Помещението неоснователно се владеело от ответника и било приобщено към собствения му апартамент чрез изграждане на преградна стена, включително и чрез преустройство на обща част от етажната собственост, без съгласие на етажните собственици.
Обобщено, в решения № 113 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 601/08 г. на ВКС ІV ГО, № 1300 от 24.11.2008 г. по гр. д. № 4392/07 г. на ВКС ІV ГО и № 250 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 1582/08 г. на ВКС ІІ ГО е прието, че при спор за собственост определящо значение имат границите на имотите, докато площта не е съществен елемент при индивидуализацията на имота. Въззивното решение не противоречи на приетото в решенията, тъй като за да уважи иска съдът е съобразил не само записаната в актовете за собственост площ, но и границите в които имотите са владяни. Според решения № 1556 от 28.02.1984 г. по гр. д. № 977/84 г. на ВС ІV ГО и № 1000 от 17.05.2000 г. на ВКС ІІІ ГО и № 376 от 13.05.2004 г. по гр. д. № 1659/03 г. на ВКС І ТО, частният свидетелствуващ документ не се ползува с доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, затова следва да бъде проверен в съдебно заседание. Тези решения според касатора се отнасят до недопустимото приобщаване към доказателствата на схема за разпределение на помещенията. Въззивното решение не противоречи на тази съдебна практика. Съдът е обсъдил доказателството, прието неоспорено от касатора, като е изложил съображения за доказателствената му сила като част от преписката за изкупуване на апартамента. Решение от 18.12.2007 г. по гр. д. № 240/2007 г. на САС е неотносимо към спора. В него се разглежда въпрос за възможността въззивната инстанция да разгледа и да се произнесе по възражение за погасителна давност, което е направено за пръв път пред него. Въпросът за давността не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, затова в производството по реда на чл. 288 ГПК касационния съд не може да разгледа доводите на касатора в тази връзка. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, затова приетото в определения № 574 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 1754/09 г. на ВКС І ГО и № 1149 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 1122/09 г. на ВКС ІІ ГО не са основание за допустимост на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 709 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 1058/09 г. на Окръжен съд[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: