О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 30.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2835/2013 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И., [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. П., срещу въззивно решение №2491 от 12.12.2012г. по гр.дело № 1253/2012г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са: може ли съдът да разпредели ползването на жилищна сграда между съсобственици, ако частта за всеки един съсобственик не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище. Касаторът се позовава на ТР№67/1969г. по гр.д.№67/1969г., ОСГК. Сочи, че в противоречие с него въззивният съд е разпределил на С. А. дял, който не отговаря на нормативните изисквания за жилище.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалавното решение е обезсилено решение № 547/2012г. по гр.д.№1117/1999г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. срещу И. И. инцидентен установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за делба от 18.12.2007г. поради противоречие на закона и липса на съгласие. В частта, с която е отхвърлен искът по чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на жилищна сграда – десен близнак, находяща се в [населено място], ул.»Соколска» №9а, УПИ ХІІ-12, кв.991 между С. А. и И. И. първоинстанционното решение е отменено. Постановено е друго, с което е разпределено ползването на съсобствения имот, както следва : С. А. да ползва от жилищната сграда стълбище към втори етаж,две стаи и балкон към тавана на втория етаж, заедно с цялото таванско помещение, очертани в син цвят на скицата към техническата експертиза, а И. И. да ползва от жилищната сграда две стаи, тоалет, кухненска ниша на първия етаж, стая, изба и баня в сутерена, при общо ползване на стълбище и антрето на първи етаж. В останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.32,ал.2 ЗС на С. А. за други имоти, решението е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесната сграда -десен близнак при равни квоти. Имотът се ползва само от ответника И.. Ползването следва да се разпредели по предложения вариант на техническата експертиза, тъй като е съобразен с реалната собственост на страните и са отчетени частите на всяка от тях в съсобствения имот. По този начин се осигурява възможност всеки от съсобствениците реално да ползва лично общия имот.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото касаторът не разполага с възражението, че предоставения за ползване дял на противната страна не отговаря на изискванията на закона за жилищен имот. Той не може да релевира чужди права, извън посочените от закона случаи, какъвто не е процесният. Освен това сочената съдебна практика е неприложима, тъй като касае активната легитимация – правото на съсобственика, който не ползва съсобствения жилищен имот, да води иск по чл.32,ал.2 ЗС за реално ползване между съсобствениците, които имат жилищна нужда, ако реалното ползване е възможно. В случая касаторът не може да ограничи правото на другия съсобственик да иска разпределяне на ползване на имота от гледна точка на жилищните му нужди с довод, че предоставения на този съсобственик дял не отговаря на изискванията за жилище и той не би могъл да го ползва като такова. В правото на този съсобственик е да прецени дали да ползва предоставения му по реда чл.32,ал.2 ЗС дял за жилищни нужди.
Няма искане от ответницата по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от №2491 от 12.12.2012г. по гр.дело № 1253/2012г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: