О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№292
гр.София, 05.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 147 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №6355 от 13.09.2017г. по гр.д. № 4006/2017г. на Софийски градски съд, IV-г състав, с което е потвърдено решение № 14570 от 31.10.2016г. по гр.д.№ 14455/2014г. на Софийски районен съд, с което е извъшена съдебна делба чрез поставяне в дял на делбения апартамент на основание чл. 349, ал.2 ГПК в полза на А. Л. Д., К. И. Д. и Л. И. Д., като наследници на И. К. Д., при условие, че заплатят на М. К. Д. в 6-месечен срок за уравнение на дяловете сумата 36 165 лв. С решението са разрешени и претенции на страните по чл. 346 ГПК, както следва: 1/ на основание чл. 31, ал.2 ЗС А. Л. Д., К. И. Д. и Л. И. Д. са осъдени да заплатят на М. К. Д. сумата 6 047 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода от 21.05.2012г. до 20.10.2015г., като до пълния предявен размер от 8200 лв. искът е отхвърлен; 2/ на основание чл. 30, ал.3 ЗС М. К. Д. е осъдена да заплати на А. Л. Д., К. И. Д. и Л. И. Д. сумата 4031,50 лв., представляващи увеличена стойност на дела й вследствие извършен ремонт на жилището.
Касационната жалба е подадена от М. К. Д. чрез пълномощника адв. Г. и тя касае както извършването на делбата, така и претенциите по сметки – тази по чл. 31, ал.2 ЗС в отхвърлената част и тази по чл. 30, ал.3 ЗС в уважената част. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени правни въпроси: 1/ дали правото на наследника да получи в дял недвижимия имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК е с оглед личността на конкретния наследник, при смърт на наследника по време на делбата, може ли правото на възлагане да премине върху наследниците му; 2/ допустимо ли е съдът да задължава съделителя, който претендира обезщетение за лишаване от ползване да определя за крайна дата на обезщетението датата на първото съдебно заседание от втората фаза на делбата; не противоречи ли това на диспозитивното начало и не отрича ли по този начин правото да получи обезщетение за целия период, за който има право; 3/ разпечатките от интернет сайт за недвижими имоти имат ли белезите на писмен документ и допустимо ли е информация под тази форма да бъде представяна от страните по делото. Спрямо от първият и третият въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба възразяват срещу допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба на апартамент във фазата по извършването й. Делбата е допусната между М. Д. и И. Д. като наследници на родителите си К. и В. Х.. Във втората фаза на делбата искане за поставяне на имота в дял по реда на чл. 349, ал.2 ГПК е предявено от И. Д., който е живял в жилището. От негова страна е предявена и претенция за 5000лв. – припадаща се на сестра му част от стойността на извършен ремонт – подмяна на дограма, външна изолация, поставяне на теракот в кухнята, които се явяват необходими и полезни разноски за запазване на имота. М. Д. е предявила от своя страна претенция за заплащане на средномесечен наем от 200 лв. поради това, че не ползва жилището, считано от смъртта на наследодателя на 23.08.1996г. до окончателното извършване на делбата, като същевременно е посочила че е изпратила нотариална покана за плащане на обезщетение през април 2012г. Съдът е дал указания за уточняване начална и крайна дата на периода на обезщетението, като е изтъкнал, че най-късната крайна дата е тази на съдебното заседание, в което се предявява. В изпълнение на тези указания е посочена начална дата на обезщетението 21.05.2012г., когато е връчена нотариална покана на ответника и крайна дата 20.10.2015г., когато е предявена претенцията. В тези рамки съдът е разгледал този присъединен иск.
На 10.12.2016г. е починал съделителя И. Д. и на негово място са конституирани наследниците му – съпруга и две деца, понастоящем ответници по жалбата. Съдът е приел, че спрямо И. К. Д. са налице законовите предпоставки за възлагане на имота по чл. 349, ал.2 ГПК – съсобствеността е възникнала от наследяване, той е живял в жилището към момента на откриване на наследството и не притежава друг жилищен имот. Приел, че няма пречка поставянето на имота в дял да се извърши в лицето на неговите наследници. Те встъпват в признатото на съделителя лично право по чл. 349, ал.2 ГПК и получават това, което би получил наследодателят им, ако беше жив. За определяне стойността на апартамента съдът е ценил приетата техническа експертиза и е намерил за несъстоятелни възраженията на въззивницата М. Д. досежно цената.
Предявената от нея претенция по чл. 31, ал.2 ЗС съдът е уважил за периода съобразно уточнението, а за размера е взел предвид определеното от техническата експертиза обезщетение. Наведените и спрямо тази претенция съображения относно стойността на обезщетението, съдът не е уважил, изтъквайки, че обезщетението се определя на база на посочения от експерта среден пазарен наем. Видно, че пред Софийски градски съд М. Д. е представила разпечатки от сайта imoti.bg, съдържащи две оферти за продажби и две за отдаване под наем на апартаменти в същия жилищен квартал на С.. Въззивният съд, с определението си по чл. 267 ГПК, е отказал приемането на посочените справки по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК.
Решаващият съд е уважил и претенцията по чл. 30, ал.3 ЗС на И. Д.. Намерил е за доказано от представените писмени доказателства и от показанията на свидетеля С., че подобренията са извършени от ищеца по описания в молбата начин, както и че те са били необходими за запазване на вещта, тъй като е установено наличие на външни течове в жилището и развитие на мухъл.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос касае извършването на делбата посредством способа по чл.349, ал.2 ГПК в хипотеза, когато предявилият претенцията съделител почине по време на процеса и бъде заместен от наследниците си. В съдебната практика не съществува спор, че правото по чл. 349, ал.2 ГПК е лично право на сънаследника, който е живял в наследствения имот и не притежава друго жилище. Когато това право е възникнало и е надлежно упражнено, както е в настоящия случай, то настъпилата след това смърт на претендиращия съделител и конституирането в процеса на неговите наследници на основание чл. 227 ГПК, не може да препятства разглеждането и уважаването на претенцията, ако са били налице законовите основания за това към момента на предявяването й.
Вторият въпрос е относим към претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС, предявена от касаторката, която е отчасти отхвърлена. Въпросът почива на застъпваната в жалбата теза, че е недопустимо съдът да налага на страната крайна дата на периода, за който претендира обезщетение. В случая при предявяване на претенцията е бил посочен период от смъртта на наследодателя до приключване на делбата и съдът с основание е изискал уточняването му. Не може да бъде възприета тезата, че по този начин съдът е ограничил правата на ищцата. Обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС е вземане, което произтича от принципа за забрана на неоснователно обогатяване в отношенията между съсобственици. Искът не е за наем, както счита жалбоподателката, а за обезщетение, което се изчислява на база на пазарната наемна цена. За да може да бъде успешно предявено пред съд вземането, е нужно да е изискуемо т.е. падежът му да е настъпил. Затова обикновено крайният срок на периода на обезщетението е момента на предявяването му във втората фаза на делбата. Възможността да бъде получено обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот и след тази дата до приключване на делбата, е по реда на чл. 344, ал.2 ГПК чрез определяне на т.нар. привременни мерки. Такова искане от страна на жалбоподателката не е било предявено. Не може по реда на обжалването да се постигне разглеждане на искане, каквото страната не е заявила. Именно това би било в ущърб на диспозитивното начало, а не извършеното от съда произнасяне по претенцията за уточнения период. Липсва противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Решение № 544 от 23.07.2010г. по гр.д. № 736/2009г. на IV г.о. разглежда хипотеза, при която е отправено писмено искане за заплащане на обезщетение и след това е настъпила промяна в квотата на претендиращия съделител. В тази връзка е направеният извод, че писменото искане се разпростира във времето неограничено докато съществува съсобствеността, независимо от промяната в дяловете на съсобствениците. Това обаче не означава, че съдът може да присъжда обезщетение за период, който още не е настъпил.
На последно място жалбоподателката повдига въпроса дали разпечатките от интернет сайтове за недвижими имоти имат белезите на писмен документ и допустимо ли тяхното представяне като доказателство. Такъв въпрос не е стоял на вниманието на решаващия съд и не е обусловил извода му за недопускане на визираните разпечатки. За да откаже приемането им по делото, съдът се е позовал единствено на забраната по чл. 266, ал.1 ГПК и е изтъкнал, че липсва процесуално нарушение на първата инстанция, което да е причинило непопълването на делото с тези доказателства – чл. 266, ал.3 ГПК. В мотивите на определението съдът изобщо не е разсъждавал дали тези разпечатки са писмени документи и какво е доказателственото им значение по делото.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Пълномощникът на ответниците претендира заплащане на адвокатско възнагражение по чл. 38 ЗА, но по делото липсват данни упълномощаването на адв. Я. С. да е в някоя от хипотезите на чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна адвокатска помощ, а и видно, че пред предходните инстанции адвокатско възнаграждение е уговаряно. Поради това разноски не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6355 от 13.09.2017г. по гр.д. № 4006/2017г. на Софийски градски съд, IV-г състав по касационната жалба на М. К. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: