5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 06 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Г. гражданско дело № 3831 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 и чл.304 ГПК, във връзка с чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4317/01.06.2016 г. на В. С. М. и В.-С. С. М., представлявани от адв. В. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 16/21.01.2012г. по гр.д.№ 1571/2011г. на Районен съд – Силистра. Твърди се, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и чл.304 ГПК и се моли съдът да допусне до разглеждане молбата за отмяна. Представени са писмени доказателства, които молителите считат за относими към поддържаните основания за отмяна.
Ответната страна по молбата Д. С. С. не е подала писмен отговор.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С нормите на чл.303 – чл.309 от ГПК законодателят е регламентирал отменителното производство като двуфазно, при което разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта й. Тази предварителна проверка на молбата за отмяна, преди същата да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание, има за цел да установи налице ли са предпоставките за допустимост на самото отменително производство, а именно: съществуването на предмет на исканата отмяна – влязло в сила решение, което се ползва със сила на присъдено нещо; легитимация на страната, която претендира отмяна; спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни процесуални срокове; както и налице ли е изложение, съдържащо точно и коректно формулирани основания за отмяна, заедно с доказателствата, които ги установяват.
В случая производството пред РС – Силистра се е развило по искова молба, подадена от Д. С. срещу В.-С. С. М.. С решението, чиято отмяна се претендира, е прието, че между страните е бил сключен договор за наем, който впоследствие е прекратен, поради което ответницата В. М. е осъдена да предаде на ищцата Д. С. владението на наетия имот, както и да заплати обезщетение в размер на 2 646 лв. за ползването му след датата на прекратяване на наемното правоотношение. В производството пред РС ответницата В. – С. М. е била представлявана от своята майка В. М., а решението на съда е влязло в сила на 27.02.2012г.
Настоящата молба за отмяна е подадена от В.-С. М. и от В. М., с твърдението, че са налице нови обстоятелства, които не са били известни на съда при постановяване на решението му, както и че същите са от съществено значение за правния спор. В тази връзка към молбата са приложени – искова молба от 15.07.2013г., решение №277/29.06.2015г. по гр.д.№1260/2013г. на РС – Силистра и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.04.2012г. на РП – Силистра. Твърди се, че посочените документи установяват, че ищцата по гр.д.№1511/2011г. – Д. С. – не е била собственик на имота, за който е сключила договор за наем, поради което не е могла да го отдаде за ползване на ответницата В.-С. М., както и да прекрати този договор, да иска връщане на имота и присъждане на обезщетение за ползването му. Сочи се, че съгласно влязлото в сила на 02.03.2016г. решение №277/29.06.2015г. по гр.д. №1260/ 2013г. на РС – Силистра, молителката В. М. е призната за собственик на процесния имот, като съдебният акт е с обвързваща сила и по отношение на Д. С., участвала като ответник по посоченото дело. Тези нови обстоятелства, според лицата, подали молбата за отмяна, са от значение за правния спор по гр.д.№1511/2011г. на РС – Силистра, но същите не са могли да бъдат взети предвид от съда и това аргументира поддържаните основания по чл.303 ал.1 т.1 и чл.304 ГПК за отмяна на атакуваното решение.
По същество, в молбата за отмяна се съдържат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, свързани със събирането и преценката на доказателствата, респ. с отказа да се спре производството по гр.д.№1571/2011г. до приключването на досъдебно наказателно производство, в каквато връзка е представеното Постановление от 23.04.2012г. на РП – Силистра.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК молба за отмяна на посочените основания може да подава само заинтересованата страна, т. е. само участвалото в производството по делото лице /главна или подпомагаща страна/. Нормата на чл.304 ГПК, от своя страна предвижда, че отмяна на влязлото в сила решение може да иска и трето, неучаствало в производството по делото лице, но спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото, предвид разпоредбата на чл.216 ал. 2 ГПК, т. е. в хипотезата на необходимо другарство.
В случая, молителката В. М. не е активно легитимирана да иска отмяна на влязло в сила решение по правен спор, по който тя не е била страна, нито има качеството на трето лице, което е следвало да бъде конституирано за участие, защото по силата на необходимото другарство е обвързано от силата на пресъдено нещо. В процеса с предмет – облигационно отношение по договор за наем – В. М. е имала само качеството на процесуален представител на дъщеря си – ответницата В. – С. М.. Това й участие не я легитимира нито като „заинтересована страна” по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК, нито като „трето лице” /чл.304 ГПК/, чиито права са засегнати от влязлото в сила решение по гр.д.№1511/2011г. на РС – Силистра. Поради това, отменителното производството е недопустимо и следва да се прекрати по отношение на молителката В. М., тъй като за същата липсва процесуална легитимация, респ. правен интерес да иска отмяна – атакуваното решение не я обвързва и не засяга признатото й вещно право на собственост върху процесния имот.
Производството по чл.303, ал.1 ГПК е недопустимо и по отношение на молителката В.-С. М.. За да се допусне до разглеждане молба за отмяна на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, законодателят изисква от молителя да посочи онези нови обстоятелства, респ. нови писмени доказателства, открити след приключване на делото в инстанциите, които са от съществено значение за делото и които, ако биха били приобщени към доказателствата, биха довели до различни от направените фактически и правни изводи на решаващия съд. Оттук следва, че за да се допусне отмяната на посоченото основание, трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки: новооткрити обстоятелства, респ. нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.
Представените от молителката В. – С. М., с твърдението, че са документи, съдържащи нови обстоятелства – искова молба от 15.07.2013г., решение №277/29.06.2015г. по гр.д.№1260/2013г. на РС – Силистра и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.04.2012г. на РП – Силистра – са неотносими към предмета на правния спор по гр.д.№1511/2011г. на РС – Силистра. Фактът, че влязлото в сила на 02.03.2016г. решение №277/29.06.2015г. по гр.д.№1260/2013г. на РС – Силистра, установява правото на собственост на едно трето лице върху имота, за който през 2010г. е съществувало наемно правоотношение между страните по гр.д.№1511/2011г., е неотносимо към предмета на това дело обстоятелство и не може да обоснове основание за отмяна.
Поначало, съдебното решение, постановено по друго дело, само по себе си не представлява ново писмено доказателство, респ. ново обстоятелство, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, освен когато се отнася до преюдициален въпрос и се ползва със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена.
В случая, спорът за правото на собственост върху недвижима вещ между едни лица и спорът между други лица, породен от облигационно правоотношение по договор за наем на същата вещ, не са във връзка на преюдициалност. Молителката В.-С. М. не е била страна нито по гр.д.№1260/2013г., нито по прокурорската преписка, завършила с представеното постановление за прекратяване от 23.04.2012г., респ. представените документи не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на гр.д.№1511/2011г. на РС – Силистра.
При установената липса на кумулативно изискуемата предпоставка за допустимост на производството по отмяна на основанието по чл.303, ал.1 т.1 ГПК – новите обстоятелства, или новите писмени доказателства да са релевантни и от съществено значение за решаването на делото – молбата за отмяна се явява недопустима за разглеждане и по отношение на страната В. – С. М..
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 4317/01.06.2016 г. на В. С. М. с ЕГН – [ЕГН] и В.-С. С. М. с ЕГН – [ЕГН], двете с адрес – [населено място], [улица] вх. „А”, ет.3, ап.5, представлявани от адв. В. В., за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 и чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 16/21.01.2012г., постановено по гр.д.№ 1571/2011г. по описа на Районен съд – Силистра
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3831/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.