4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
С., 07.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1220/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] кв. Б., [населено място] чрез юрисконсулт П. М. и по касационна жалба на А. К. А. и З. Х. Я. чрез адв. Д. И., Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 885 от 01.06.2012г. по гр. дело № 4409/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4946 от 12.09.2011 г. по гр. дело № 796/2006г. на Софийски градски съд в частта, с която ДП „Затворно дело” [населено място] е осъдено да заплати на А. К. А. и З. Х. Я. на всеки един по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД и e отхвърлен иска на А. К. А. и З. Х. Я. против ДП „Затворно дело” [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от по 50 000 лв. за претърпени от смъртта на сина им К. А. А. настъпила на 14.01.2005 г., вследствие злополука на 11.01.2005г., неимуществени вреди ведно със законна лихва, считано от 02.06.2009г. до окончателното изплащане на сумата и потвърдил решението в частта му, с която на основание чл. 49 ЗЗД [фирма] в несъстоятелност е осъдено да заплати на А. К. А. и З. Х. Я. обезщетение на всеки един от по 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди причинени от смъртта на техния син К. А. А. настъпила на 14.01.2005г. в резултат на злополука от 11.01.2005г. ведно със законна лихва, считано от 22.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумите.
[фирма] в несъстоятелност обжалва решението в осъдителната му част, като в изложение за допускане на касационно обжалване поставя материалнопранвния въпрос – при работа на лишените от свобода в търговски дружества по силата на договор с ДП „Затворно дело” [населено място], при ред и условия определени в чл. 64 ЗИН (отм.), респ. чл. 174 ЗИНЗС, следва ли ДП „Затворно дело” да носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди причинени на затворник по време на работа. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
А. К. А. и З. Х. Я. обжалват решението в частта, с която иска е отхвърлен против ДП „Затворно дело” [населено място]. В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя идентичен въпрос – отговорна ли е затворническата администрация в лицето на ДП „Затворно дело”, която осигурява полагане на труд от затворник при трето лице по чл. 49 ЗЗД в случай на причинена злополука. Поддържа се приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представено е определение по гр. дело № 1056/2010 г. ВКС, четвърто г. о. по приложението на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 64 ЗИН (отм.).
Представен е писмен отговор на ДП „Затворно дело”, с който се оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Представени са писмени отговори от [фирма] в несъстоятелност и от А. К. А. и З. Х. Я., с които си оспорват взаимно основанията за допускане на касационно обжалвано и касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е дал отговор на поставения правен въпрос – ответникът ДП „Затворно дело” [населено място] носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. Изводът е съобразен с Постановление № 7/1958 г. на Пленума на В. и Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, според които отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително -гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицето, което е възложило работата, във връзка с която са причинени вредите, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето на което е възложена работата не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни; или ако вредата не е причинена при и по повод на възложената му работа. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите не могат да правят възражение, че не са виновни в подбора на лицето и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
В процесния случай, ДП „Затворно дело” [населено място] е освободено от отговорност, не защото е прието, че не отговоря по чл. 49 ЗЗД, а защото при оценката на конкретния случай и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката с лишения от свобода, отговорността на изпълнителя ДП „Затворно дело” [населено място] по сключения с възложителя [фирма] договор за отдаване на труд не може да бъде ангажирана. По силата на този договор в задължение на изпълнителя е било да предостави на възложителя определен брой лишени от свобода за извършване на работа в посочени по договора обекти, а в задължение на търговското дружество да осигури за своя сметка здравословни и безопасни условия на труд. При изпълнение на възложена от дружеството обща работа в цех Агломерация – изгребване на отпадъци в близост до смесителния барабан е станала злополуката. Изпълнението на възложената работа е станала в близост до източник на повишена опасност, при отстранени средствата за защита, без да е било установено, че предпазният парапет е премахнат от пострадалото лице. При тези обстоятелства е преценено, че за настъпване на злополуката в отношенията между изпълнител и възложител, ДП „Затворно дело” не следва да носи отговорност. Възложената работа се е извършвала под ръководството и контрола на търговското дружество, което е следвало да обезопаси смесителния барабан и да не допуска извършване на занаятието при отстранени предпазни парапети. При осъществяването на тази конкретна дейност, ДП „Затворно дело” не е имало как да упражни контрол. Тези изводи на съда са съобразени и с Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС, според което от значение за определяне носителя на отговорността за непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпват вреди са обстоятелствата свързвани с това, кой организира работата, кой осъществява ръководството и контрола, и върху кого тежи задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Обжалваното решение се явява постановено в съответствие с този принцип, а отговорът на поставения правен въпрос видно от изложеното, зависи от особеностите на конкретния случай.
При тези съображения, по поставения правен въпрос, не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 885 от 01.06.2012г. по гр. дело № 4409/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ