О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 08.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.06.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2853/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4070/04.03.2015г.,подадена от Б. Н. В. и В. И. В.,чрез пълномощника им адвокат Н. Л. М.,против решение № ІV-156/20.01.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2331/2013г.,с което се потвърждава решение №55/24.09.2013г. по гр.д.№17/2013г. по описа на Районен съд-гр.Царево за отхвърляне на предявените Б. и В. В. искове против И. Д. К. за приемане за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици по силата на чл.92 от ЗС на следния недвижим имот: Ателие №2, разположено на мансарден етаж на кота +11,20м., със застроена площ от 60,05кв.м., състоящо се от коридор, баня с тоалетна, три стаи и склад, ведно с 8,18% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, находящо се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на [населено място], общ.П., целия с площ от 298кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града и осъждане на ответника К. да предаде на ищците владението върху гореописания недвижим имот,като решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК-115838195, [населено място], [улица], ет.3, стая 2, като трето лице-помагач.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неодпустимо,тъй като е постановено при ненадлежно упражняване на иск,евентуално същото е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. Д. К.,чрез пълномощника си адвокат В. В.,в депозирания писмен отговор вх.№8845/15.05.2015г.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел обжалваното решение на първоинстаницонния съд за валидно и допустимо,като е изложил доводи за неоснователност на оплакването,че последното е недопустимо,тъй като съдът се бил произнесъл по предявения от иск с правно основание чл.108 ЗС при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото им на иск- висящ спор за разваляне на договор,сключен между ищците и третото лице за учредяване право на строеж,по който е образувано гр.д.№ 1889/2012г.на БОС,защото не е уважил искане за спиране на настоящото производство до приключване на горецитираното гр.дело с влязло в сила съдебно решение.Съдът е посочил,че видно от съдържанието на исковата молба,ищците са заявили твърдение,че са собственици на процесния имот на основание чл.92 ЗС- като придобит от тях по приращение , а не че правото им на собственост ще възникне в някакъв бъдещ момент- влизането в сила на съдебното решение по гр.д.№ 1889/2012г.на БОС с положителен за тях резултат- разваляне на договора,сключен с третото лице помагач [фирма]. Във връзка с въпроса относно правното значение за спора по настоящото дело на спора по гр.д.№ 1889/2012г.по описа на БОС,и дали постановяване на съдебно решение, по иск за разваляне на договор,с който е прехвърлено вещно право на строеж, представлява основание за придобиване на собственост по приращение върху построеното за прехвърлителите, ако приобретателят се е разпоредил с вещното право и с построения въз основа на него обект в полза на трето лице,съдът се позовал разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД,според която развалянето на договори,които подлежат на вписване не засяга правата,придобити от трети лица преди вписването на исковата молба,поради което по предявен иск за разваляне на договора през 2012г. обективно е невъзможно исковата молба да е вписана през 2007г.с достоверна дата преди сключване на сделката,от която черпи правата си ответникът К..Съдът е стигнал до извода,че правата,придобити от ответника по тази сделка не могат да бъдат засегнати при евентуално уважаване на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД,което следва от разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД и ищците не могат да придобият по силата на приращението собствеността върху процесното ателие на основание постановеното съдебно решение за разваляне на договора, сключен с праводателя на ответника,тъй като искът за развалянето на договора е предявен през 2012г.,а сделката,от която ответникът черпи права е сключена през 2007г.След преценка на доказателствата по делото,съдът е приел,че към датата на сключване на договора за продажба между ответника К. и третото лице помагач [фирма], сградата е била завършена на етап груб строеж, което се установява от съставените протоколи и актове по време на строителството, включително и от представения по делото акт обр.14 с дата на съставяне- 15.04.2007г.,протокол и удостоверение по чл.181 ЗУТ,съставени на 18.05.2007г.,експертен доклад от 01.09.2007г., показанията на двамата свидетели,както и от заявените от самите ищци твърдения относно степента на довършеност на сградата към 2010г.Съдът е посочил,че след като сградата,към момента на сключване на сделката е била изградена до степен груб строеж, а обектът,предмет на сделката е съществувал като част от сградата, то възражението на ищците за недействителност на договора за продажба,сключен между ответника и третото лице на основание чл.26 ал.2 ЗЗД- поради липса на предмет при фактически твърдения,че към момента на сделката обект-ателие не е съществувал/не е бил изграден/, а е съществувало само правото на строеж за него, е неоснователно. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищците,че са собственици на процесното ателие на основание чл.92 ЗС, като придобито от тях по приращение при всички заявени от тях фактически твърдения,тъй като от доказателствата по делото не се установява основателността на твърдението на ищците,че строежът е бил осъществен след като правото на строеж се е погасило по давност,изтекла до 26.07.2011г,а точно обратното- сградата е била завършена до степен груб строеж към 15.04.2007г. /датата на съставяне на акт образец 14/ и учреденото на [фирма] от ищците право на строеж се е трансформирало в право на собственост върху описаните в нотариалния акт обекти,включително и върху процесното ателие със застроена площ 60.05 кв.м.,което е било предмет на валиден договор за покупко-продажба,сключен между третото лице помагач [фирма] и ответника К. ,след завършване на грубия строеж на сградата и съставянето на акт обр.14.Съдът е приел за установено в случая,че фактически построеният обект в сградата е идентичен с този,за който е било учредено правото на строеж на [фирма] и респективно- е бил предмет на договора за покупко-продажба,сключен с ответника К.,тъй като фактически изграденият обект е идентичен във всички свои основни характеристики с този,за които е било учредено правото на строеж- застроена площ, разположение,височина,предназначение,граници,а обособяването на покривни тераси не обуславя извод за разлика в застроената площ и респективно не води до извод за липса на идентичност между обекта,за който е учредено правото на строеж с построения на място, тъй като покривните тераси са общи части по смисъла на чл.38 ЗС.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено”становище по допустимостта на касационното обжалване”,касаторите твърдят че са налице основанията предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК ,като в точка първа от изложението си заявяват/цитирам/:
„1.Решението е недопустимо.
Съдебният акт е постановен при наличие на процесуална пречка за развитие на процеса
-основание за спиране на делото по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.
Съдебният акт е постановен при условията на висящ преюдициален спор,който до постановяване на въззивния съдебен акт не беше приключил с влязло в сила съдебно решение.”
-като се излагат доводи,че след като по приключилия съдебен спор по горепосочения въпрос е било постановено влязло в сила решение,с което е бил развален договора за учредяване на права на строеж върху процесния имот,сключен между касаторите и праводателя на ответника,съдът поради допуснатото процесуално нарушение не дал възможност на последните за представят доказателства за развалянето на договора.По този начин,според касаторите несъобразявайки се с относимостта и преюдициалния характер на това производство/по гр.№1889/2012г. по описа на БОС/,според касаторите съдът е постановил недопустимо решение в противоречие със задължителна съдебна практика-Тълкувателно решение №1/02.06.2010г. по т.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК.
Така изложеното от касаторите за недопустимост на обжалваното решение,включва касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Наред с това,липсва правен въпрос,който касаторите са длъжни да формулират точно и ясно,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-като правният въпрос от значение за изхода на делото,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е приел,че не е налице твърдяната от ищците,настоящи касатори, отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на заявения иск по член 108 ЗС,поради наличието на висящ правен спор за разваляне на договор,сключен между ищците и третото лице за учредяване право на строеж,по който е било образувано гр.д.№1889/2012г.,тъй като не е уважено искането им за спиране до приключване на това дело.При преценка на правното значение на спора,съдът е посочил, че основанието за правото на собственост,на което се позовават ищците е чл.92 ЗС и то съществува към момента на предявяването на иска,което няма връзка с резултат по спора,свързан с разваляне на договора,сключен с третото лице.Освен,че липсва формулиран правен въпрос,наведените от касаторите доводи в тази връзка са неотносими към решаващите мотиви,а също така и посочената задължителна съдебна практика,която е свързана с приложението на разпоредбата на чл.7 ЗВСОНИ,а горепосочения договор,който е бил предмет на спора по посоченото дело,не е нищожен,а е постановено развалянето на последния поради неизпълнение.
С оглед изложеното,неотносим към решаващите мотиви се явява и процесуалния въпрос,формулиран в точка втора от изложението на касаторите,а именно”Кое производство е от съществено значение за правилното решаване на делото по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК”.Освен че така поставения въпрос е по същество и се решава от установеното за всеки конкретен случай,неотносима е и практиката-соченото от касаторите решение на ВКС,постановено по реда на член 290 ГПК/гр.д.№725/2009г. по описа на ВКС,ІІго/,което се отнася за друг спор и друга фактическа обстановка,свързана с придобиване на правото на собственост от ответника,след вписване на исковата молба за разваляне на договор за учредено право на строеж,а в настоящия случай е тъкмо обратното,съгласно установеното по делото и изложеното в мотивите на въззивното решение.В тази връзка е формулираният в точка три материалноправен въпрос „за приложимостта на защитно оповестителното действие на вписването по член 88,ал.2 от ЗЗД в случаите на фингирано правоприемство”,като се излагат аргументи и твърдения,които са различни от установеното по делото и възприето с горепосочените решаващи мотиви на въззивното решение.
В точка четири от изложението си касаторите твърдят/цитирам/:
„4.Съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимите доказателства за установяване на степен за завършеност „груб строеж” в противоречие с Тълкувателно решение №1/2011г. по тълк.д.№1/2011г.,ОСГК”
-както и с цитирана в тази връзка задължителна практика –решения на ВКС постановени по реда на член 290 ГПК,и за да обоснове така поставения въпрос се правят касационни оплаквания за неправилна преценка на въззивния съд на официални документи,които според касаторите били с невярно съдържание и с неавтентични подписи,които са твърдения от последните,недоказани по делото.За пълнота следва да се посочи,че приетото с решаващите мотиви на въззивното решение е в съответствие с горепосоченото тълкувателно решение/т.1/,което се основава на дефиницията на понятието”груб строеж”,прието с разпоредбите на ЗУТ,които определят завършването на грубия строеж като момента на придобиване на обектите в цялата страда.
В точка пета от изложението отново се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като касаторите твърдят,че в противоречие с трайна,но незадължителна практика,съдът придал материална доказателствена сила на документи ,съставени от длъжностни лица,които са действали извън правомощията си,на официални документи,които не са съставени по установения от закона ред,както и на документи с невярно съдържание,които твърдения обаче нямат отношение към установеното и прието с решаващите мотиви на въззивното решение.
По отношение наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,касаторите в точка шест от изложението си,поставят материалноправен въпрос/цитирам/: „има ли вещен характер правото на ползване на покривните тераси,което фактически се осъществява от собственика на самостоятелен обект в сграда”
Касационният съд намира,че не е налице тази твърдяна от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като за характера на тези „покривни тераси”,въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителна практика на ВКС,цитирана в решаващите му мотиви-решение по гр.д.№528/2009г. по описа на ВКС,ІІго,която няма основание да бъде променяна.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответника по касационната жалба И. К.,следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 2000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 27.04.2015г.и приложения списък по член 80 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-156 на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2331/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. Н. В. и В. И. В. да заплатят на И. Д. К. сумата от 2000 лева/две хиляди лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: