O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
[населено място], 09.07. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 2119 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3232/28.03.2018 г. на [фирма], чрез адв. Д. К., срещу определение № 94 от 28.02.2018 г. на ВКС, III-то г.о. по ч.гр.д. № 747 /2018 г. за оставяне без разглеждане на частна касационна жалба срещу определение № 936 от 12.12.2017 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 661/2017г.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се оспорва законосъобразността на извода на състава на ВКС, че определението по чл. 121 ГПК, с което се потвърждава отхвърлено възражение за родова неподсъдност на делото не попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и така не подлежи на касационно обжалване. Поддържа се, че в случая определението на окръжния съд е в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК защото възражението за родова неподсъдност почива върху оспорване на истинността на представената по делото и издадена от Кмета на [община] данъчна оценка, по реда на чл. 193 ГПК. Прави се искане за спиране на производството до приключване на № ТД 5/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение.
От ответниците по жалбата, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е постъпил писмен отговор.
Частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1. ГПК съдебен акт, постановен от състав на касационния съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на окръжен съд като въззивна инстанция, с което е потвърдено отхвърляне на отвод за родова неподсъдност на делото, съставът на ВКС е приел, че то има за предмет произнасяне по въпроса за наличието на абсолютна процесуална предпоставка, касаеща основното исково производство, така не попада в обхвата на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Прието е още, че определението няма и преграждащ характер по смисъла на чл 274, ал. 3, т.1 ГПК спрямо основното производство като в тази връзка касационният състав се е позовал и на т.9 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Фактическите и правни констации на състава на ВКС, III -то г.о. изцяло се споделят от настоящия състав.
Предмет на производството по ч.гр.д. № 747 /2018 г. по описа на ВКС е жалба срещу определение на окръжен съд, с което по реда на чл. 121 е потвърдено определение от 04.08.2017 г. на Самоковския районен съд по гр.д. № 427/2017г. С последното, по възражение на ответника, след като е констатирано, че данъчната оценка на упражненото право на строеж, прогласяване нищожността, а под евентуалност – унищожаемостта, на чието учредяване се иска , е 38277.90 лв., е прието че предявените искове са родово подсъдни на сезирания районен съд.
Съглано т. 9 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност ( какъвто е настоящият случай) , не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Искането за спиране на производството до приключване на ТД № 5/2015 г. е неоснователно. Предмет на посоченото тълкувателно дело са друга категория въззивни определения, докато въпросът за обжалваемостта на определението по чл. 121 ГПК е решен с цитираното №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което, Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 от 28.02.2018 г. на ВКС, 3-то г.о. по ч.гр.д. № 747 /2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: