О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 23.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1357/2009 година по описа на ВКС на РБ и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Я. С. М., чрез пълномощника й адв. М. С. , против въззивното решение от 30.04.2009 год. по гр. д. № 2437/2008 год. на Софийски градски съд. С него въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което искът на касаторката против П. Р. М. и Р. П. М. за собствеността на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 120 кв. м., подробно описана в решението, построена в държавен парцел ****СНС в кв. 25 по плана на местността в. з. “Б” е отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката посочва като материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на цитираните и приложени съдебни решения, този за нищожността на продажбата поради липса на предмет, водеща до нищожност и на последващите сделки.
Ответниците П. Р. М. и Р. П. М. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид доводите на страните, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният установителен иск за собственост на касаторката е отхвърлен, е приел, че отстъпеното с договор от 19.08.88 год. право на строеж е реализирано с изграждане на обектите, попадащи в пространствените граници по архитектурния проект и собствеността е възникнала за суперфициарите Я. М. и синът й С. С. Поради това и последващото разпореждане с така възникналото вещно право на собственост е било възможно и е породило вещноправни последици, в т. ч. и по разпоредителната сделка в полза на ответника с нот. акт № 17/89 год. с предмет двуетажна еднофамилна сграда – източен близнак. Съдът е намерил за неоснователен довода на ищцата за нищожност на тази сделка с оглед поддържаното твърдение, че такъв обект не е изграден, тъй като както по архитектурния проект, така и фактически сградата представлява две отделни обособени части. Обстоятелството, че в нарушение на архитектурния проект те са свързани заедно чрез отваряне на сводови връзки, не ги прави едно неразделно цяло. Наличието на два обособени обекта е установено и с помощта на техническата експертиза, установяваща предвижданията на проекта за изграждане на две отделни сгради от по 55.08 кв. м., съвпадението във вертикално отношение на общата носеща гранична проектирана и изпълнена стена и през трите етажа.
Следователно, изводът за неоснователност на иска на касаторката за собственост на цялата сграда е обусловен от произнасянето по въпроса за наличие на валидно разпореждане с единия от проектираните и изградени обекти – източния близнак в полза на първия ответник. Този въпрос обаче не е решаван противоречиво в представените решения, за да обуслови приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. В Решение № 204 от 5.06.2002 год. по гр. д. № 123/2001 год. на ВКС, І г. о. е обсъждан въпроса за разделяне на съсобствена сграда, при което е необходимо обособяване на самостоятелни обекти при спазване на действуващите строителни правила и норми въз основа на одобрен проект, който въпрос е неотносим към въпроса, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение. В настоящия случай не е налице съсобствена сграда, а две отделни сгради, както е по архитектурния проект и разрешението за строеж за двуфамилна жилищна сграда, близнак. Затова и по поставения в изложението въпрос за нищожност на разпоредителната сделка с източния близнак не е налице противоречиво произнасяне с цитираното решение, имащо за предмет извършване на делба на сграда, а другото представено към изложението решение от 25.10.2007 год. по гр. д. № 1116/2006 год. на Софийския окръжен съд не следва да се обсъжда, с оглед липсата на данни да е влязло в сила.
Поради липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Липсват изложени съображения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което и не могат да се обсъждат.
Поради горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.04.2009 год. по гр. д. № 2437/2008 год. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, по подадената от Я. С. М. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: