ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 460 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. М. А., Г. Ю. М. и М. Ю. П. срещу решение № 303 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 286/08 г. на Окръжен съд гр. Л.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. Ю. К. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 64 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 93/08 г. Районен съд гр. Т. е осъдил касаторите да предадат на А. К. ? ид. ч. от имот пл. № 612 в кв. 62 по плана на с. Б., за който е отреден парцел ****,612, застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., двуетажна паянтова стопанска постройка и навес. На основание чл. 472 пр. 1 ГПК /отм./ са обявени за нищожни нотариални актове № 17 от 27.12.1996 г. и № 35 от 27.12.1996 г. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се произнесъл с атакуваното решение е дали наследник който ползва изцяло имота, може да го придобие по давност. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайното решение на спора. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
ВКС счита че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване за решаване на формулирания материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
За да постанови решението си въззивният съд е изложил доводи, че имотът бил съпружеска имуществена общност на Р. П. и О. А. починал през 1971 г. След смъртта на съпруга си през 1996 г., Рабиша П. се снабдила с нотариален акт за собственост на целия имот въз основа на давностно владение. Съдът приел, че тя ползувала целия имот, но владеела само своята част, като била държател на частта на дъщерите си А. К. и А. А. Не било установено същата да е отблъснала владението на другите сънаследници, затова не могла да го придобие по давност. Нотариалния акт № 17/96 г. с който Р. П. придобила имота бил нищожен, тъй като сделката била изповядана от съдия, въпреки че към съда имало нотариус. Нотариален акт № 35/96 г. с който Р. П. продала имота на дъщеря си А. А. също бил подписан от некомпетентно лице, а и бил подписан от лице различно от посочения като издател. Съдът е отхвърлил доводите на касаторите за придобиване на имота по чл. 79 ал. 2 ЗС, тъй като нищожната сделка не създава права на добросъвестни владелци. По отношение на доводите за придобивна давност по чл. 79 ал. 1 ЗС съдът приел, че не са доказани действия с които Р. П. , и А. А. да са отблъснали правата на ищцата. Освен това, наследодателката Р починала през 2006 г. и до смъртта си тя живяла в имота, а не А. която починала през 2005 г.
Цитираното в изложението тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС разглежда конкретни въпроси във връзка с въззивното производство и няма отношение към повдигнатия от касатора спорен въпрос за давността. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касаторите не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./ при преценка на фактите по делото. Няма противоречие и с приетото в т. 10 от П. № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленум на ВС. В диспозитива на постановлението е записано че владението, основано на нищожно придобивно основание е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. Дали наследодателката на касаторите А. А. е знаела или не за порока на сделката, е въпрос на преценка на конкретни факти, а не за тълкуване на закона по различен начин.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 286/08 г. на Окръжен съд гр. Л..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: