О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 19.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 605/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. срещу решение № 198 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 2404/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 107 от 04.09.2007 г. по гр.д. № 96/2005 г. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено производството по предявения от касатора иск срещу “О” А. за признаване за установено по реда на чл.252 ГПК (отм.), че към 01.11.2000 г. държавата има изискуемо вземане срещу “О” А. в размер на 847 662.82 щ.д., включващо главница, редовна и наказателна лихви, за което е издаден Акт № 103 от 20.12.2000 г. за установяване на частно държавно вземане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от въззивния съд по въпроса дерогира ли разпоредбата на чл.87, ал.3 (предишна ал.2) ЗСДВ (отм.) правото на кредитора да предяви иск по чл.252 ГПК (отм.), след като, макар и неправилно, с влязло в сила определение по чл.250 ГПК (отм.) е спряно изпълнителното производство, образувано по нейна молба по издаден изпълнителен лист на основание акт за установено държавно вземане срещу ответника по касация. Същевременно се представя решение на Софийски апелативен съд, обуславящо според касатора приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване на повдигнатия въпрос.
Ответната по касация страна “О” А. оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и наведените с жалбата отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В съобразителната част на обжалваното решение е посочено, че правоотношенията между страните по спора са възникнали на основание разпоредбите на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г. (обн. Д.в.бр. 110 от 30.12.1993 г.). Изложени са съображения, че вземанията на държавата, възникнали на основание на цитирания закон се установяват и оспорват по реда, установен в Закона за събиране на държавните в. , от което е заключено, че предявеният от А. за д. в. иск по чл.252 ГПК (отм.) е недопустим поради наличието на специалния такъв по чл.87, ал.2 (отм.) ЗСДВ.
Поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице. Представеното с изложението му решение № 128 от 13.01.2009 г. по гр.д. № 2140/2006 г. е постановено от Софийски апелативен съд и няма данни същото да е влязло в сила.
Не е налице и второто, сочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.87, ал.3 (предишна ал.2) от отменения ЗСДВ е ясна и не се нуждае от тълкуване, доколкото с нея законодателят е предоставил процесуалното право на длъжника по издадения по реда на чл.87, ал.1 ЗДСВ (отм.) акт да оспори съществуването на установеното с него задължение към държавата в 14 -дневен срок от връчването му. С изтичането на този срок правото на длъжника се преклудира, вкл. и правото му на иск по чл.254 ГПК (отм.), издаденият акт за частно държавно (общинско) вземане влиза в сила и придобива качеството на изпълнителен титул, въз основа на който А. в качеството на процесуален субституент разполага с правото да се снабди с изпълнителен лист за вземането на държавата по реда на чл.237, ал.1, б.”л” ГПК (отм.), респ. със заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.7 от сега действащия ГПК. Регламентираният в ЗСДВ (отм.) специален режим изключва приложимостта на чл.252 ГПК (отм.), тъй като за А. липсва правен интерес от установяване на вземането на държавата чрез положителния установителен иск по чл.252 ГПК (отм.), по който ред недопустимо е проведено производството пред първоинстанционния съд. Въпросите дали в случая А. за д. в. се е снабдила с изпълнителен лист преди или след влизане в сила на акта за установяване на частното държавно вземане, обезсилен ли е той и прекратено ли е образуваното въз основа на него изпълнително производство, в каквато насока са наведените от ответника по касация доводи в писмения му отговор, са ирелевантни за настоящето производство, предмет на който е процесуалното решение на апелативния съд, с което е констатирана недопустимостта на предявения на основание чл.252 ГПК (отм.) иск, но по съображенията, изложени по-горе.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решене № 198 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 2404/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: