О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр.София, 11.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1946/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Й. П. Д., чрез адвокат Б. Б. – АК Шумен, за изменение на определение № 568 от 27.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1946/2016 г., в частта за разноските, с искане на Й. Д. да бъдат присъдени съдебноделоводните разноски, сторени в касационната инстанция.
Молителят твърди, че при произнасяне на определението по реда на чл. 288 ГПК, съдът е пропуснал да прецени представено от нея писмено доказателство, удостоверяващо разход за заплатен от нея адвокатски хонорар за производството пред ВКС.
Насрещната страна счита, че не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските, защото страната е следвало да представи в срок доказателствата си за извършени съдебноделоводни разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима, но неоснователна.
Определението на Върховния касационен съд е постановено по реда на чл. 288 ГПК. Със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Предвид този изход на делото, дружеството-касатор е осъдено да заплати на насрещните страни съдебноделоводните разноски, както следва: на З. П. З. – сумата 1 828 лева, на Г. Й. Д. – сумата 2 196 лева, а в полза на третия ответник Й. Д. е отказал да присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, защото не са представени доказателства за извършен подобен разход.
Действително, касационната инстанция не е обсъдила представените по делото, още с отговора на касационната жалба, данъчни фактури – два броя, в които е отразено, че адв. Б. е доставил услуга по изготвяне на отговор за касационна жалба, съответно на Г. Д. и на Й. Д., които са подписани и от насрещните страни по договора.
Съдът е признал на Г. Д. доказан разход за адвокатско възнаграждение въз основа на договора за правна защита и съдействие № 558 от 13.04.2016 г., приложен по делото, в който е изрично отразено, че тя е платила изцяло и в брой уговорения адвокатски хонорар в размер на 2196 лв. Подобно отразяване няма по отношение на Й. Д.. Данъчните фактури сами по себе си не удостоверяват извършено плащане на услугата от Д., но в случая, документът съдържа и писмено изявление, имащо характер на разписка, че сумата е изцяло платена към 13.04.2016 г., което доказва, че разходът е извършен.
По изложените съображения, молбата е основателна и следва да бъде уважена.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 568 от 27.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1946/2016 г. на ВКС IV г.о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителите М. М. Р. и П. С. В., да заплати на Й. П. Д. 2196 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: