О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С., 11.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: М. П.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 215 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2-ро вр. чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. В. П. срещу определение № 63 /15.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1245 /2011 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК е върната касационната жалба на П. П. срещу въззивно решение по искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата общо 5,376.лева, представляваща обезщетение за ползване за посочен период от време на апартамент с цена 4,788 лева и на гараж – с цена 588 лева и на искове за изтекли лихви върху двете главници в общ размер 1,408 лева; съдът е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК, т.к. въззивното решение е постановено по обективно и субективно съединени искове с цена по чл.69,ал.1 ГПК под 5,000 лева.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, т.к. предметът на делото включва всички предявени искове и тяхната сумарна парична оценка надхвърля сумата 5,000 лева, с изменението на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК от 21.12.2010 г. се изменя само размера от 1,000 лева на 5,000 лева на долната граница, от която е допустимо касационно обжалване, но не изменя принципа на правилото, че меродавен е обжалваемият интерес – т.е. оценката на всички претенции, които са включени в предмета на спора, в който смисъл е определение № 404 /28.06.2011 г. по ч.гр.д. № 325 /2011 г. на ІV г.о. на ВКС.
Другите страни в това производство Р. Б. С. и Б. Р. С. не изразяват становище.
Обжалваното определение е постановено от състав на ВКС в производство по чл.288 ГПК.
Настоящият състав намира, че с правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията му от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден съгл. пар.26 ПЗР ЗИДГПК законодателят ограничава възможността за касационно обжалване само по един формален критерий – цената на иска, което се отнася до оценяемите искове. При тълкуването на тази разпоредба следва извода, че съгласно установеното с нея правило, от значение за допустимостта на касационно обжалване е цената на всеки отделен оценяем иск, който е разгледан по делото, като цената се определя по правилата на чл.69,ал.1 ГПК. Изключение от това правило са обусловените искове, чието разглеждане зависи от разглеждането на обуславящите искове.
В този смисъл е и разрешението, дадено по приложението на действащата тогава редакция на чл.218а,ал.1,б. „а” ГПК (от 1952 г.) с т.1 ТР 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е обобщена съдебната практика в смисъл, че при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях до определения в разпоредбата размер (тогава 1,000 лева), решението, постановено по отделните искове, не подлежи на касационно обжалване, независимо че общият сбор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Разрешението се отнася до процесуалноправна норма със сходно съдържание, не е изгубило значение и следва да бъде приложено.
По изложените съображения настоящият състав не споделя разрешението, предложено от частния жалбоподател, че следва да се изхожда от общия сбор от цената на всички искове.
Поради изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 63 /15.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1245 /2011 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.