О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 12.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. № 3422/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК във вр. с чл.304 и чл.309 ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Консултантска кооперация „К. К.”, депозирана на 5.10.2015г., за отмяна на влязлото в сила решение №869 от 18.12.2013г., постановено по гр.д.№1080/2013г. по описа на Русенски окръжен съд.
В молбата за отмяна се поддържа, че решението на Русенски окръжен съд по гр.д.№1080/2013г има сила спрямо молителят Консултантска кооперация „К. К.”, въпреки че кооперацията не е била конституирана като страна в производството. Сочи се, че кооперацията е необходим другар на ищците по разгледания установителен иск, поради което същата е обвързана от влязлото в сила решение. Същевременно с молбата за отмяна се иска спиране изпълнението на съдебния акт.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна [фирма]. В отговора се поддържа, че молбата за отмяна на решението, постановено по гр.д.№1080/2013г. на Русенски окръжен съд е недопустима, тъй като не е предявена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Сочи се също, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като кооперацията не е необходим другар по правоотношението, предмет на съдебния спор, свързано със съществуването на договорната ипотека на учредителите на ипотеката по предявения от тях установителен иск.
ВКС, ТК, състав на ІІ-ро отд., след като обсъди доводите на страните, намира следното:
С решение №869 от 18.12.2013г., постановено по гр.д.№1080/2013г. по описа на Русенски окръжен съд, е отменено решение №1313/12.07.2012г. на Русенски РС и е отхвърлен изцяло иска на В. М. и С. М. за признаване за установено по отношение на [фирма], че ипотечното право по нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ Р. под №170 т.VІІ д.№7044, вх.р.10145/1.08.2006г. не съществува. С определение, постановено по т.д.№1480/2014г., на ВКС, ТК, І-во отд., не е допусната до касационна обжалване подадената от учредителите на ипотеката касационна жалба, с което решението на Русенски ОС е влязло в сила.
Предмет на спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е правоотношение основано на договор за ипотека, сключен между В. и С. М. и ответната банка, с която ипотека се обезпечават задължения на молителя Консултантска кооперация „К. К.” по договора му за кредитна линия с [фирма] от 1.08.2006г.. Учредителят на ипотеката, обезпечаваща чуждо задължение и длъжникът по договора за кредит, чието задължение се обезпечава с учредената ипотека, не са необходими другари по см. на чл.216 ал.2 ГПК, тъй като спорните правоотношения произтичат от различни основания – съответно договор за кредит и договор за ипотека. Но дори в случаите, при които учредителят на ипотеката се е съгласил да бъде солидарен длъжник или поръчител на длъжника по основния договор, чиито задължения ипотеката обезпечава, то също не е налице хипотезата на чл.216 ал.2 ГПК – солидарните длъжници не са необходими другари.
В чл.304 ГПК е предвиден процесуален ред за защита на трети лица, които не са били страна по делото, когато решението има сила по отношение на тези лица. Тази защита е допустима само в случаите на необходимо другарство – чл.216 ал.2 ГПК. С оглед естеството на правоотношенията, обуславящи липсата на необходимо другарство между учредителите на ипотеката В. и С. М. и молителя Консултантска кооперация „К. К., подадената молба за отмяна се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Липсата на легитимация на молителя по чл.304 ГПК е достатъчно основание за недопустимостта на молбата за отмяна, поради което е ирелевантно обстоятелството дали молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК или не.
Недопустимостта на молбата за отмяна, поради липса на процесуална легитимация на молителя по чл.304 ГПК, обуславя и недопустимост на молбата за спиране изпълнението на решението по чл.309 ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, че влязлото в сила решение по предявения установителен иск, не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на спиране при условията на чл.282 ал.2-6 ГПК.
По изложените съображения, ВКС, Т.К., състав на ІІ-ро отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Консултантска кооперация „К. К.”, депозирана на 5.10.2015г., за отмяна на влязлото в сила решение №869 от 18.12.2013г., постановено по гр.д.№1080/2013г. по описа на Русенски окръжен съд, както и молбата на Консултантска кооперация „К. К.” за спиране изпълнението на решението.
Определението може да бъде обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаване на определението на молителя.
Председател:
Членове: