О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С.,12.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 271/2015 година
Производствот по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. К., [населено място] срещу определение № 2306 от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3052/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 27.05.2014 г. по гр. д. № 9204/2011 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в полза на [фирма] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3650 лв.
Частният жалбоподател счита постановеното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. В инкорпоринато в частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба, като претендира разноски по делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд
Производството по гр.д.№ 9204/2011 г. на Софийски градски съд е образувано по обратен иск на настоящия жалбоподател срещу [фирма], отделен от предявените срещу него искове по гр.д.№ 3175/2011 г. на СГС с правно основание чл.45 и сл.ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Б. Х., настъпила при виновно причинено от него ПТП. След влизане в сила на отхвърлителното решение, постановено по гр.д.№ 3175/2011 г., ищецът и настоящ жалбоподател оттеглил иска срещу застрахователното дружество и с определение от 20.03.2014 г. Софийски градски съд прекратил на основание чл.232 ГПК производството по гр.д.№ 9204/2011 г. С определение от 27.05.2014 г. съдът допълнил на основание чл.248, ал.1 ГПК определението си в частта за разноските, като присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 650 лв.
Със сега обжалвания съдебен акт въззивният съд потвърдил постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение, като счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимостта на разноски по делото, основани на тезата му, че не е станал причина за завеждане на делото, което било образувано поради упражненото от него процесуално право да се брани срещу предявените искове по чл.45 ЗЗД чрез обратния му иск, насочен срещу застрахователя. Като се позовал на постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Определение № 832 от 28.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 153/2012 г., ТК, ІІ т.о., решаващият състав е приел, че право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си – чрез евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск, но при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска ищецът по него дължи на основание чл.78, ал.4 ГПК реално направените от ответника разноски по делото, независимо дали защитата на последния се е изразила само в отговор на исковата молба, какъвто е настоящия случай или в предприети и други процесуални действия.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Жалбоподателят се е задоволил да изтъкне, че по настоящия казус няма константна съдебна практика.Основанието по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК предпоставя необходимост от разрешаване на проблем при липса на съдебна практика или при нужда съществуваща такава да бъде изоставена, като се приеме нова такава в друг смисъл, но и в двата случая разрешаването на спорния проблем следва да има значение не само и единствено за конкретния гражданскоправен спор, но и за да даде значимо тълкуване за целите на правото. Ето защо разрешаването на конкретния спор, независимо от личната му важност за жалбоподателя, при липса на заявен правен въпрос, не може да бъде сторено в условията на касационното производство.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице законовите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касация.
При този изход и на основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2306 от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3052/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. С. К., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: