О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 13.08.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. дело № 504 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от М. К. П. против решение от 21.02.2012 г. по в.гр.дело № 549/2011 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 607/07.07.2011г. по гр.дело № 3153/2008 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е постановена привременна мярка, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното поделяне на имота, посредством постановяване същият да се ползва от жалбоподателя М. К. П. и е осъден да заплаща в полза на К. Г. сумата 66.67 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба имот.
Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваната част са нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос за ползване на делбения имот реално от съделителите, когато има възможност за това, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Подадена е касационна жалба от ответницата К. М. Г. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 607/07.07.2011 г. по гр.дело № 3153/2008 г. на Шуменския районен съд в частта, в която е намалено извършеното завещателно разпореждане с акт № */* г. на Ш., с което П. П. П. е завещала на дъщеря си К. М. Г. Ѕ ид.част от съпружеска имуществена общност върху три бр.килими, хладилник фризер Б., ъглови дивани – * комплект, секционна мебел от *части,лек автомобил „*”, с рег. № * и недвижим имот – апартамент № * находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от * кв.м. в размер на * от наследството на П. П. П., починала на 14.11.1994 г. и е възстановена запазената част на М. К. П. със сумата 3689.23 лв./съответна на * ид.част от наследството/ и вместо отменената част е намалено, извършеното с нотариално завещание завещателно разпореждане – акт № */* г. на Ш., с което П. П. П. е завещала на дъщеря си К. М. Г. Ѕ ид.част от описаните движими вещи, лек автомобил и апартамент, като е възстановена запазената част на М. К. П. със сумата 3476.70 лв./съответна на * ид.части от наследството/, както и в частта, с която е потвърдено решението на Шуменския районен съд в частта, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК от жалбоподателката са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. моментът на приемане на завещанието обвързан ли е с момента на деклариране на завещания имот в съответната данъчна служба, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г., 2.длъжен ли е съдът да приложи нормата на чл.36,ал.2 ЗН щом е преценил, че са налице условията за това и налице ли е искане за задържане на имота от заветника, макар да не е посочена нормата на чл.36,ал.2 ЗН, щом заветникът твърди, че е наследник на имота по закон и по завещание и претендира, че дори да бъде приета за разглеждане претенцията за намаляване на завещанието наследникът следва да бъде възмезден с пари, а не да получи идеална част от имота, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. изброените в завещателното разпореждане движими вещи следва ли да бъдат приети за лична собственост на завещателя, при положение, че същият се е разпоредил еднолично с тях, а съпругът на завещателя не е направил възражение в определените от закона преклузивни срокове, че тези вещи са съпружеска имуществена общност, нито е поискал отмяна на направеното разпореждане на това основание, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателят-ищец М. К. П., чрез адв.А. Ш. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд в обжалваната част от съделителката К. Г. и за неоснователност на касационната жалба по същество.
К. М. Г. не е изразила становище по жалбата на М. К..
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба на съделителя М. К. П. е процесуално недопустима. Жалбата е подадена срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд в частта, с която е постановил разпределение на ползването на делбения имот.В тази част решението има характер на определение с привременен характер. Същото урежда отношенията между съсобствениците за времето от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й. Освен това съгласно чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, каквото не е настоящото. Нито същото представлява определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие.
С оглед на изложеното касационната жалба на М. П. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част.
Касационната жалба на К. Г. е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение в частта, с която се е произнесъл по делбения иск не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на иска за съдебна делба е недвижимия имот – апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от * кв.м., ведно с изба № * със застроена площ от * кв.м., таван № * със застроена площ * кв.м. и */* ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От фактическа страна е установено, че ищецът М. П., придобил през време на брака с П. П. П. процесния имот – нот.акт № */* г. С последния двамата са признати за собственици на имота като жилище изградено върху държавна земя от Ж.. П. П. починала на 14.11.1994 г. и оставила за наследници по закон – съпругът М. П. и ответницата по иска К. М. Г. – дъщеря.
Прието е, че с нотариално завещание от 18.10.1994 г. П. П. завещала на К. Г. движими вещи – три броя килими, хладилник фризер „Б.”, ъглови дивани 1 комплект и секционна мебел от * части, както и полагащите й се идеални части от съпружеска имуществена общност върху лек автомобил „*” с рег. № * и процесния апартамент № *.
С нот.акт № */* г. К. Г. е призната за собственик на основание нотариално завещание от П. П. П. на Ѕ ид.част от процесния апартамент.
Съдът е приел възоснова на приложените по делото писмени доказателства, че за периода 1998 г. до 2008 г. дължимите данъци за процесния имот са заплащани както следва – за ѕ ид.части от М. П. и ј ид.част от К. Г., която декларирала собствената си * ид.част с декларация по чл.14 от ЗМДТ през 2008 г.
Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че в процесния апартамент са живеели ищецът П. и дъщерята К. Г., че след смъртта на съпругата П. П. ищецът обитавал апартамента, че отношенията между страните се влошили през 2008 г., от който момент ответницата не живее в жилището.
Прието е възоснова на заключение на тричленна СТЕ, че пазарната стойност на апартамента към 14.11.1994 г. е 16 026.40 лв., стойността на движимите вещи е 1233.80 лв., стойността на дела на наследодателя от лек автомобил „Л.” е 1800 лв.
От правна страна е прието, че процесния апартамент е придобит от наследодателката П. П. и съпругът й М. П. през време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност, която със смъртта на П. през 1994 г. е прекратена. След смъртта на съпругата М. П. е придобил Ѕ ид.част на лично основание като дял от съпружеската имуществена общност. От останалата * ид.част от делбения апартамент, останала след смъртта на наследодателката преживелият съпруг и дъщерята К. Г. наследяват равни дялове.
Прието е, че с нотариално завещание П. П. завещала своя дал от процесния апартамент на дъщеря си К. Г.. В. съд е приел, че завещателното разпореждане е завет, тъй като е завещана част от имуществото от наследодателката.
По възражението на съделителя М. П. за възстановяване на запазената част от наследството съдът е приел, че стойността на процесния апартамент към момента на откриване на наследството – 14.11.1994 г. е 16 026.40 лв., а частта на наследодателката е 8 013.20 лв. В наследствената маса е включена и стойността на дела на наследодателката от движимите вещи, за които съдът е приел, че представляват съпружеска имуществена общност. За да направи извода съдът е взел предвид, че жалбоподателката-ответник не е доказала тези вещи да са лична собственост на завещателката. Стойността на дела на наследодателката от движимите вещи е в размер на 616.90 лв., съответно стойността на дела на същата от лекия автомобил е 1800 лв. Прието е, че правата на наследодателката върху описаните движими вещи и лек автомобил е общо 2 416.90 лв. Общата стойност на наследствената маса е прието, че е в размер на 10 430.10 лв.
Като е взел предвид разпоредбите на чл.29,ал.3 ЗН съдът е приел, че наследниците на П. П. са съпругът М. П. и дъщерята К. Г., поради което разполагаемата част е в размер на * ид.част, а запазените части са по *. Запазената част на ищеца е 3 476.70 лв. Съдът е приел, че ищецът не може да получи своята запазена част в пълен размер 3476.70 лв. Прието е, че процесното завещание накърнява запазената част на ищеца М. П., поради което завещателното разпореждане, извършено от наследодателката П. П. в полза на дъщерята К. Г. от 18.10.94 г. следва да се намали със сумата 3 476.70 лв., която е съответна на * ид.части от завещаното имущество.
Съдът е приел, че заветникът като наследник със запазена част съобразно чл.36,ал.2 ЗН може да задържи имота, но поради липса на изрично искане посочените разпоредби не следва да се приложат.
Относно размера на делбените части съдът е приел, че процесния апартамент е съсобствен между страните при следните делбени части – */* ид.части за М. П./ на основание прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване/ и * ид.части за К. Г./наследяване и извършено в нейна полза нотариално завещание/.
Съдът е приел за неоснователно възражението за погасяване по давност на правото на ищеца да иска намаляване на завещателното разпореждане. Прието е, че началният момент на давностния срок за иска по чл.30,ал.1 ЗН е от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието – ППВС № 7/73 г. – т.3,б.”г”. Прието е, че действия, обективиращи воля за приемане на завещанието в случая представляват декларирането на правата на съделителката К. Г. по завещанието пред данъчните органи през есента на 2008 г.и признаване на правата й по същото завещание с нот.акт № */* г. Според съда от есента на 2008 г. до предявяване на иска за делба – 20.12.2008 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок и възражението за погасяване по давност на правото на ищеца по чл.30 ЗН е неоснователно.
Прието е за неоснователно и възражението на жалбоподателката за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на делбения имот за срок от 10 години съобразно чл.79,ал.1 ЗС. За да направи извода съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Прието е за неустановено К. Г. да е демонстрирала владение върху целия имот с намерение да го свои за себе си и да е довела до знанието на другия съсобственик това свое намерение. Според съда съделителката К. Г. не е доказала да е променила намерението си да свои за себе си и частта от имота на другия съсобственик, съответно да го е демонстрирала спрямо него.
При тези съображения съдът направил извода, че следва да се намали извършеното с нотариално завещание завещателно разпореждане, с което П. П. П. е завещала на дъщеря си К. М. Г. Ѕ ид.част от съпружеска имуществена общност върху движими вещи –три броя килими, хладилник хризер „Б.”, ъглови дивани * комплект, секционна мебел от * части, лек автомобил „*” и апартамент № * в размер на * ид.части от наследството на П. П. и се възстанови запазената част на М. К. П. със сумата 3 476.70 лв./съответна на * ид.части от наследството/. Съдът е направил и решаващия извод за основателност на делбения иск – процесния апартамент следва да се допусне до делба при делбени части – * ид.части за жалбоподателя М. П. и * ид.част за съделителката К. Г..
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос поставен в изложението.С ППВС № 4/30.10.1964 г. – т.14 е застъпено становището, че приемането на наследството може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приема наследството, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството може да бъде действие, което сочи на намерение за приемане на наследството. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото тълкуване в ППВС № 4/1964 г.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени в п.2-ри и 3-ти от изложението. Същите касаят приложението на разпоредбите на чл. 19,ал. СК/отм./,чл.22,ал.3 СК/отм./ и чл.36,ал.2 ЗН. За да се установи сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване разглеждането на правния въпрос следва да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая разпоредбите на чл.19 СК/отм./ и чл.22,ал.3 СК/отм./ и чл.36,ал.2 ЗН са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд в обжалваната част по поставените правни въпроси от жалбоподателката К. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане, като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 1905/26.03.2012 г., подадена от М. К. П. от [населено място], [улица],ет.*, ап.*, чрез адв.А. Ш., съдебен адрес [населено място], [улица] против решение от 21.02.2012 г. по в.гр.дело № 549/2011 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 607/07.07.2011г. по гр.дело № 3153/2008 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е постановена привременна мярка, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното поделяне на имота, посредством постановяване същият да се ползва от жалбоподателя М. К. П. и е осъден да заплаща в полза на К. М. Г. сумата 66.67 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба имот – апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от * кв.м. и прекратява производството по делото в тази част.
Не допуска касационно обжалване на решение от 21.02.2012 г. по в.гр.дело № 549/2011 г. на Шуменския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2395/19.04.2012 г., подадена от ответницата К. М. Г. от [населено място], [улица],ет.*,ап.*, чрез адв. Г. В., съдебен адрес [населено място], [улица],чрез адв.Г.В..
Определението подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане подадената касационна жалба от М. К. П. и е прекратено производството по делото в същата част с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: