5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
С., 16.03.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 707/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинска банка АД [населено място] чрез процесуален представител С. Б. -юрисконсулт против въззивно решение № 7783 от 13.11.2015г. по в. гр. дело № 9046/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.03.2015г. по гр. дело № 69825/2014г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Д. Н. извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 308 от 20.10.2014г., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист” в отдел „Логистика” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3898,78 лв. за периода 20.10.2014г. – 05.03.2015г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – допустимо ли е, когато в мотивите съдът посочва грешно фактите и обстоятелствата по делото (грешно име на страните и основание за прекратяване на трудовото правоотношение) да се приеме, че се касае до фактическа грешка или до липса на мотиви към решението; с какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за определена длъжност с оглед фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност и трябва ли работодателят да обосновава обективна необходимост за извършената промяна при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; кога са налице действия, които могат да се квалифицират като „злоупотреба с право” от страна на работодателя, и чия е доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, които се определят като злоупотреба с право. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, която не представя, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът Д. Д. Н. чрез пълномощник адв. Ц. Й. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени съобразно задължителната съдебна практика на ВКС. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото и имат отношение към правните изводи на съда за основателност на исковете, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Първият процесуалноправен въпрос е поставен във връзка с пасаж от мотивите на въззивния съд, който не се отнася по предмета на делото, но това не е довело до липса на мотиви или до неразбираемост на решението, като основание за неговата нищожност. Като се изключи неверния пасаж в останалата част решението е мотивирано и съответно на предмета, с който съдът е бил сезиран.
По въпросите – с какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за определена длъжност с оглед фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност и трябва ли работодателят да обосновава обективна необходимост за извършената промяна при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, приетото по съществото на спора не влиза в противоречие със съдебната практика, според която изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по -нисък по степен нормативен акт, в длъжностната характеристика или щатното разписание. Когато изискванията са определи в нормативен акт работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика – изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по -високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност. Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е й установяването добросъвестно ли е действал работодателя при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението – уеднаквена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК с решения по гр. дело № 1041/2012 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 515/2012 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 25/2012 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 254/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 598/2009г., трето г. о., ВКС.
В случая промяната в изискванията относно заеманата от ищеца длъжност са били въведени с длъжностната характеристика, без да е била налице промяна в нормативни актове.
Съдът е извършил съпоставка между изискванията за образование и квалификация за заеманата от ищеца длъжност – определена в трудовия договор като „закупчик” по старата длъжностна характеристика и тези въведени с новата длъжностна характеристика преди уволнението, при която е констатирал, че същите са завишени – висше образование с квалификация „Комуникационна техника и технологии” и „Бизнес планиране”, при наличието на висше икономическо образувание на ищеца.
С исковата молба е било въведено като основание за незаконност на уволнението „злоупотреба с право” от страна на работодателя при упражняване на потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – въведените изменения в изискването за квалификация за процесната длъжност е извършено недобросъвестно от ответника, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, без то да е необходимо за нуждите на работата. В тази връзка, в съответствие с цитираната съдебна практика, съдът е подложил на преценка дали работодателят е упражнил добросъвестно правомощието си да въведе нови изисквания за квалификация за длъжността заемана от ищеца. Констатирана е пълна идентичност в съдържанието на двете длъжностни характеристики, досежно предмета на трудовата функция и на правата и задълженията за длъжността „специалист – закупчик”, при което съдът е посочил, че няма пречка при еднакви права и задължения за длъжността работодателят да достигне до извод за необходимост от различно по вид образувание, но в този случай ответникът следва да докаже наличието на обективна необходимост от въвеждане на новите изисквания като представени доказателства, че изпълнението на едни и същи задължения и при едни и същи отговорности, спецификата на работния процес изисква образуванието на служителя да е висши, и че се налага въвеждане на завишени изисквания относно специалността. Работодателят не е ангажирал доказателства, че предприетите изменения са направени с цел оптимизиране на дейността му, което е дало основание на съда да приеме, че въведената промяна в специалността няма връзка с трудовите задължения на ищеца и е без никакво значение за изпълнение на работата му. Прието е в заключение, че при уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят е нарушил принципа на добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ, упражнил е превратно и е злоупотребил с потестативните си права едностранно да измени изискванията за образование и квалификация и да уволни ищеца – хипотеза, в която дори формално фактическият състав на уволнителното основание да е изпълнено, за работодателя не възниква право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, тъй като защитеният от разпоредбата правен интерес не е налице. В решаващата си дейност съдът се е позовал и на задължителна съдебна практика на ВКС установена с решенията по 686/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 143/2011г., четвърто г. о.; гр. дело № 978/2009г., четвърто г. о. и др.
Предвид изложеното по така поставените въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Относно въпроса – кога са налице действия, които могат да се квалифицират като „злоупотреба с право” от страна на работодателя, и чия е доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, които се определят като злоупотреба с право, съдът се е позовал на задължителната съдебна практика на ВКС, според която злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато правото на работодателя да организира дейността си от гледна точка изискванията към наетите работници и служители, не е упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, а с оглед създаване на основание за прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител, както и когато промяната в изискванията са фрапантно несъответни на трудовата функция на длъжността, или когато от обстоятелствата е ясно, че промяната има за единствена цел уволнението на работника (гр. дело № 978/2009г., четвърто г. о., ВКС), обсъдена от съда в контекст на конкретните по делото обстоятелства.
Изложеното изключва основание за допускане на касационно обжалване и по този правен въпрос.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7783 от 13.11.2015г. по в. гр. дело № 9046/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Общинска банка АД [населено място] да заплати на Д. Д. Н. съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ