1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 18.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 496 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците [фирма], [населено място], А. Н. Д. и М. Ж. Д. срещу Решение № 297 от 07.10.2016г. по в.т.д.№ 321/201г. на Пловдивския апелативен съд за потвърждаване решението по т.д.№ 613/2013г. на Пловдивския ОС за отхвърлянето на исковете, предявени срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за признаване за установено, че не съществува парично задължение по договор за заем № 198 от 04.05.2010г., сключен между [фирма] като заемодател и [фирма] като заемател, за обезпечаване на задълженията по който, ищците са учредили договорна ипотека в полза на „Си Финанси груп“, и че несъществуването на ипотечното право обуславя заличаване на ипотеката
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно и уважаването на иска за признаване несъществуването на дълга, обезпечен с ипотеката. Изразява се несъгласие с изводите на съдилищата, че не е доказано погасяването на лихвите по договора за заем № 198 от 04.05.2010г. и погасяването на мораторната неустойка, уговорена в него. Оспорва се и правилността на аргумента на апелативния съд за неоснователност на иска, основан на признание на длъжника [фирма] в производството по арбитражно дело №1446/2012г. на Арбитражния съд при Стопанска асоциация П., че дължи по процесния договор сумата 29 337.45лв. Твърдението е, че нито длъжникът нито кредиторът по процесния договор са спазили при осчетоводяването на постъпилото плащане от [фирма] в полза на заемателя, разпоредбите на чл.76,ал.1 ЗЗД. Според касаторите това плащане следва да погаси първо задълженията на главница и лихви по договора за заем № 189, тъй като това е по-старият и обременителен дълг и с плащането на сумата 90 000 евро /176 024.70лв./ е погасена както главницата по този договор /146 678.25лв./, така и лихвите по него /20 536.25лв./ изцяло и в размерите, в които са установени в споразумението от 07.07.2011г. Според касаторите уговорената в договора мораторна неустойка не се дължи, тъй като тя не съществува като задължение в споразумението от 07.07.11г., в което заемателят и заемодателят са фиксирали пълния размер на остатъка от задълженията си по процесния договор. Считат, че признанията на длъжника /ответника/ по арбитражното дело не рефлектират в тяхната сфера като поръчители, тъй като и поръчителят /чл.142 ЗЗД/, и ипотекарният длъжник /чл.151 ЗЗД/ имат право да заявят всички възражения на главния длъжник, дори и той да се е отказал от тях.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса Ако е установено, че длъжникът има множество еднородни задължения към същия кредитор, при спор за кое е направено частично плащане, следва ли да се приложат разпоредбите на чл.76 ЗЗД. Поддържа се, че спорният въпрос е редът за погасяване на вземанията като в случая кредиторът е осчетоводил сумата от 90 000 евро като отнесъл плащането за погасяване на по-нов и по-малко обременителен дълг на същия длъжник /по договор за кредит № 228 от 30.06.2010г. за сумата 58 674.90лв./ и то започвайки от лихвите. Посочва се, че в обратната хипотеза, по стария и обременителен дълг би бил погасен изцяло. Позовава се на противоречие на изводите в обжалваното решение с отговора на правния въпрос, даден в решението по гр.д.№ 574/2011г. на 4г.о. на ВКС и се поддържа, че в обжалваното решение апелативният съд, въпреки че е установил наличието на две еднородни задължения на длъжника и наличието на спор по въпроса кое задължение погасява частичното плащане, не е приложил правилата на чл.76 ЗЗД.
Постъпил е писмен отговор единствено от ответника [фирма], с който се оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. В отговора се поддържа тезата, че действително между страните са били налице повече от едно еднородни задължения по два договора за заем, но по делото няма спор между страните по този договор за кое задължение е направено частичното плащане по споразумението от 07.07.11.г., тъй като с него кредиторът и длъжникът са заявили кои дългове се погасяват и какъв е остатъкът.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищците са твърдяли, че с подписване на тристранно споразумение от 07.07.2011г. е новирано задължението на [фирма] по договор за заем №198/04.05.2010г., по който те са са поръчители и са обезпечили изпълнението на задължението на това дружество към заемодателя „Си Финанси груп“ със свои недвижи имоти; че поради новация е погасено задължението по договора за заем. Независимо от това, тяхната отговорност била ангажирана като трети задължени лица за присъдените с решението по арбитражно дело № 1446/2912г. на АС при Стопанска асоциация П. суми / 58 088.20 лв. главница по договор за заем №198 от 4.05.2010г. и за сумата от 107 328.20 лв. неустойка./ Искането е да бъде признато по отношение на взискателя, че не дължат сумите, поради погасяване на главницата по договора чрез новиране на задължението със споразумение за прехвърляне на вземане, с което се е погасило и акцесорното вземане за неустойка по договора за заем, както и да бъде отменен нот.акт за учредяване на договорна ипотека.
Въззивната инстанция е констатирала безспорния факт, че между [фирма] като заемодател и [фирма] като заемополучател и с участието на ищците в качеството им на поръчители и ипотекарни длъжници, е сключен договор за заем за сумата 75 000 евро, изменян и допълван с анекси; че в Споразумение за прехвърляне на вземания и задължения от 07.07.11г., подписано между „Си Финанси груп“, „Строителна фирма А. 21“ и [фирма] е констатирано, че „Г.Г.С. дължи на „Строителна фирма А. 21“ сумата от 176 109.88лв., а „Строителна фирма А. 21“ дължи на „Си Финанси груп“ сумата 205 362.15лв. главница по два договора за заем /по договор 198/ 04.05.10г. – 147 687.25лв. а по договор № 228/30.06.10г. – 58 674.90лв/. както и лихви в размер на 28 750.75лв.; „Строителна фирма А. 21“ се е съгласила нейният длъжник /“Г.Г.С.“/ да изплати задължението от 90 000 евро в левова равностойност 176 924.70 лв. по банковата сметка на „Си Финанси груп“, като задълженията между „Строителна фирма А. 21“ и „Г.Г.С.“ да бъдат „прихванати“ до размера на левовата равностойност на 90 000евро; че съгласно т.5 от споразумението „след извършените плащане и прихващане, взаимните задължения стават следните: дължимата сума от „Строителна фирма А. 21“ към „Си Финанси груп“ е 29 337.45 лв. главница и лихва в размер на 28 750.75лв.; дължимата сума от „Г.Г.С. към „Строителна фирма А. 21“ е 85.18лв“. Съставът на апелативния съд е счел за неоснователно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, на което ищците са основали твърдението си за несъществуване на обезпеченото с ипотеката задължение – че споразумението е договор за новация, по силата на който е погасено изцяло /и по размер и по отношение на ипотекарните длъжници/ задължението по договора за заем № 198 от 04.05.10г., следователно погасено е и ипотечното право в полза на „Си Финанси груп“. Обосновал е, че със споразумението не се създава ново задължение на мястото на старото такова, а с него страните само са установили размера на дълга по процесния и по друг договор за заем; отречено е това споразумение да има белезите на субективна новация, тъй като третото лице „Г.Г.С.“ е погасило собственото си задължение към заемателя като е извършило плащане в полза на кредитора на своя кредитор. Приел е, че със споразумението старият дълг нито е новиран нито е погасен, тъй като тъй като страните изрично са посочили остатък от задължението. Счел е, че в нарушение на уговорката в договора, в счетоводството на кредитора платената на 12.07.2011г. в негова полза от третото лице сума от 176 024.70лв. е отнесена за погасяване първо на лихвите по двата договора, по който начин на осчетоводяване, неплатената главница остава 58 088лв., а не както е прието в тристранното споразумение – 29 337.45лв. Независимо от този извод, е констатирано, че видно от споразумението остатъкът от лихвата е 28 750.75лв., а съгласно заключението на вещото лице, това е сборът от начислените лихви по двата договора за заем., като по процесния лихвата възлиза на 20 536.25лв. /договорна лихва от 2 933.75лв. за м.януари 20011г. до м.юли 2011г., дължима на основание договора и анексите/. Тази констатация е дала основание на въззивната инстанция да приеме, че задължението по процесния договор не е издължено изцяло, че няма данни сумата 20 636.25лв. да е погасена и ищците не установяват освен плащането от третото лице, да е било осъществено друго. Изложени са и съображения, че освен непогасеното задължение за договорни лихви, в тежест на ищците е и уговорената мораторна неустойка от 0.5% на ден, като плащането е извършено след падежа /31.05.2011г./ на задължението. От това е изведен изводът, че ищците не установяват, че задълженията по договора за заем, по отношение на който те са ипотекарни длъжници, са изцяло погасени, поради което учредената договорна ипотека обезпечава съществуващ дълг. Като допълнително съображение е засегнато обстоятелството, че в производството по водено срещу заемополучателя и поръчителите арбитражно производство /арб.дело № 1446/2912г./, ответникът „Строителна фирма А. 21“ е направил признание, че към момента на предявяване на иска, непогасената част от главницата по договора за заем е 29 337.45лв.
При формулирането на тезата си по отношение изводите на апелативния съд, основани на становището на [фирма] по арбитражното дело /с решението по което „Строителна фирма А. 21“ е била осъдена да заплати на [фирма] сумата 58 988.20лв. невърнат заем по процесния договор и сумата 107 328.20лв. неустойка за забава, а изпълнението е било насочено и срещу ипотекарните длъжници, целящи с настоящия иск заличаване на договорната ипотека/, касаторите не дължат сметка, че аналогично на становището на заемателя, и конституираният в това производство като ответник [фирма] е поддържал становище, че редът за погасяване на задълженията е уговорен в споразумението, поради което разпоредбата на чл.76,ал.1,изр. второ и трето ЗЗД е неприложима.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.76 ЗЗД произтича от обстоятелството, че въведеното общо основание не кореспондира на правните доводи на въззивната инстанция. Тя ясно и подробно е аргументирала, че в споразумението от 07.07.2011г. страните по процесния договор ясно са изразили волята си плащането от страна на третото лице, недостатъчно да покрие целия дълг, кое от еднородните задължения /главница и лихви по два договора за кредит/ погасява. Въззивната инстанция се е позовала на изричната /включително и от длъжника/ воля, че при констатиран до момента дълг за лихви в общ размер 28 750.75лв. /при безспорен факт, че задължението за договорни лихви по процесния договор е 20 636.25лв./, след извършеното плащане, дължимата сума от „Строителна фирма А. 21“ към [фирма] за лихви остава в същия размер. Следователно, изводите са, че в случая е приложима разпоредбата на чл.76,ал.1, изр.първо ЗЗД – длъжникът е заявил, че сумата 176 024.70лв. погасява главниците по двата договора за заем – 205 362.15лв., в резултат на което остатъкът от главниците е установен от страните в размер на 29 33.45лв., но с частичното плащане лихви не се погасяват, включително и по стария и по-обременителен дълг. Поради това и позоваването на касатора на противоречие на изводите в обжалваното решение с задължителната практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – решението по гр.д.№ 574/2011г. на 4 г.о. на ВКС е неотносимо, тъй като в конкретния случай чрез споразумението кредиторът и длъжникът са установили съвместно поредността на погасяване на задължението и „спор“, неяснота, кой дълг е погасен чрез плащане, отсъства.
Ответникът [фирма] не прави искане за присъждане на разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 297 от 07.10.2016г. по в.т.д.№ 321/201г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: