3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С., 19,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 110 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10748/10.ХІІ.2010 г. на [фирма]-гр. П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие против въззивното определение № 1988 на Б. ОС от 25.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1846/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу разпореждане № 1994 на Б. РС от 4.Х.2010 г. по ч. гр. дело № 7419/2010 г. (с погрешно посочен № 1846/10 г.). С последното е било отхвърлено заявлението на [фирма] –[населено място] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу [фирма] – Б. за вземане в размер на сумата 11 783.76 лв., за мораторна лихва в размер на сумата 3 535 лв., дължима за периода от 2.Х.2007 г. и до 27.ІХ.2010 г. и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 28.ІХ.2010 г. и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който на първостепенния съд да се разпореди издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Б. ОС се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: Следва ли, за да може да се счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е редовно и вземанията, посочени в него – надлежно индивидуализирани, в обстоятелствената му част по т. 12 от утвърдения образец на същото /т. нар. „Приложение № 1”/ да се посочва „отново” размерът на всяко вземане, а ако е повече от едно – те да се посочват там поотделно, както и следва ли в т. 9 от утвърдения образец на заявлението по чл. 410 ГПК, когато претендираните вземания са повече от едно, всяко едно от тях да се отразява „поотделно – като главница и мораторна лихва?” Във връзка с релевираната предпоставка по 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК търговецът частен касатор се позовава на следните три влезли в сила определения на отделни състави от ТК на ВКС, представени в ксерокопия, както следва: 1/ Опр. № 332/9.VІ.2009 г. по ч. т. дело № 266/09 г. на І-во т.о.; 2/ Опр. № 331/5.V.2010 г. по ч. т. дело № 215/2010 г. на ІІ-ро т.о.; 3/ Опр. № 385/13.V.2010 г. по ч. т. дело № 337/2010 г. на І-во т.о.
Ответното по частната касационна жалба [фирма] – Б. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Б. ОС, частната касационна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Не се констатира да е налице противоречиво разрешаване на релевираните от търговеца частен касатор процесуалноправни въпроси досежно редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Първият от трите съдебни акта, датиращ от 9 юни 2009 г., има за свой предмет само едно лихвоносно вземане в размер на конкретно посочена сума над 1 000 лв., мораторна лихва върху главницата му за точно фиксиран в искането период на забавата от шест месеца и законна лихва върху същата главница от датата на заявлението и до окончателното й изплащане. Съответно второто определение на състав от ТК на ВКС, датиращо от 5 май 2010 г., също не е относимо към настоящия случай, тъй като третира единствено размера на държавната такса, дължима по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приемайки, че такова е редовно, когато се придружава от документ за внесена по с/ка на съответния съд държавна такса от 2% върху цялата сума, за която е поискано издаване на заповедта, но не по-малко от 25 лева. Хипотезата е била на претендирани главница за доставена и неплатена топлинна енергия от абонат, мораторна лихва върху нея за точно фиксиран период на забавата, както и законна лихва върху същата главница от датата на подаване на заявлението и до окончателното й подаване, т.е. отново само за едно лихвоносно вземане. Аналогично е разрешението и в последното по време определение на състав на ВКС от 13 май 2010 г. към мотивите на което следва да се препрати по релевирания въпрос „за индивидуализация на вземането” и във връзка с цитираните в него определения, сочещи на трайна съдебна практика, според която „във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл. 410 ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити” .
С оглед изложеното се налага извод, че трите цитирани и представени от търговеца частен касатор определения на отделни състави от ТК на ВКС, съпоставени с обжалваното от него въззивно определение на Б. ОС, не разкриват наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не решават противоречиво въпроса за индивидуализацията на едно претендирано по реда на чл. 410 ГПК вземане. Когато с едно такова заявление се претендира присъждане на няколко парични вземания, за индивидуализацията им в равна степен важи изискването да се конкретизира по всяко едно от тях, независимо, че главницата им е сбор от сумите по две отдели данъчни фактури, каква част от сборната претенция за мораторна лихва им съответства: щом като началните моменти на забавата не съвпадат и например излиза, че върху частта от главницата по втората фактура – за сума в размер на 7 427.64 лв., всъщност се търси мораторна лихва от 2.Х.2007 г., а тази ф/ра е от 5.ХІІ.2007 г.
В заключение, наличието на трайна и безпротиворечива практика на отделните състави на ВКС по релевираните от търговеца частен касатор процесуалноправни въпроси, на която обжалваното въззивно определение на Б. ОС напълно съответства, представлява обстоятелство, изключващо наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното определение № 1988 на Б. окръжен съд, ГК, от 25.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1846/10 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2