3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр.София, 21.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1911 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.09.2010г. по гр.д.№ 2250 / 2010г., с което ОС-Пловдив е отхвърлил предявените от И. Н. А. искове срещу ”Б.-Т. п.” – Пловдив с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – И. Н. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “Б.-Т. п.” – Пловдив не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от предявените от И. Н. А. искове срещу ”Б.-Т. п.” – Пловдив с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е приел, че уволнението на ищеца, извършено със Заповед №68/09.03.2009г. на основание чл.188, т.3, във вр. с чл.190, т.7 КТ, е законно, поради което не го е възстановил на заеманата отпреди уволнението длъжност “стрелочник маневрен” и не му е присъдил обезщетение. Съдът приел, че заповедта е мотивирана, изискани са обяснения по чл.193 КТ и от доказателствата е установено, че е нарушила трудовите си задължения, а нарушението е достатъчно тежко- явил се на работа след употреба на алкохол и антидепресанти и заспал на работното място и като е отчел и извършените по-рано други нарушения, е достигнал до извода, че правилно и е наложено най-тежкото наказание за последното нарушение.
В изложението, за да обуслови допустимост на въззивното решение, жалбоподателят е посочил, че с решението е даден отговор на процесуалните въпроси – за разпределението на доказателствената тежест и за задължението на съда да обсъди всички доказателства съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, по които въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по материално правен въпрос от значение за спора, а именно относно необходимостта работодателя да събере доказателства за наличие на основания за закрила на работника по смисъла на чл.333 КТ. Позовава се на ТР№1 по гр.д.№1/2000г. на ВКС.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по поставените за разглеждане процесуални въпроси. Даденото разрешение от въззивния съд не влиза в противоречие със задължителната практика намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – от 01.06.2010г. по гр.д.№1299/2009г. и от 06.07.2010г. по гр.д.№І661/2009г. на ВКС, в които е прието, че въззивният съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд е формирал своите фактически и прави изводи при преценка на всички относими доказателства по делото. Съдът в съответствие със задължителната практика – решение от 05.01.2011г. по гр.д.№727/2009г. на ВКС, е дал отговор и на въпроса на разпределението на доказателствената тежест, приемайки, че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си права. Въпросът за основателността на предявените по реда на чл. 344 КТ искове може да бъде различно разрешен на основата на различни фактически констатации, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос относно необходимостта работодателя да събере доказателства за наличие на основания за закрила на работника по смисъла на чл.333 КТ. Този въпрос не е бил разглеждан от въззивния съд в обжалваното решение и не е обхванат от силата на присъдено нещо. Същият не е от значение за изхода на спора по конкретното дело и това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Такъв въпрос не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 08.09.2010г. по гр.д.№ 2250 / 2010г. на Окръжен съд –Пловдив, по жалба на И. Н. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: